ЗА ДУХОВНАТА ВРЪЗКА С ЧОВЕЧЕСТВОТО

Всеки човек поне веднъж в живота си е обичал.

Всеки човек поне веднъж в живота си е бил разочарован.

Всеки човек поне веднъж в живота си е бил гневен.

Всеки човек поне веднъж в живота си е излъгал.

Всеки човек поне веднъж в живота си безрезервно е вярвал в нещо или в някого.

Кога човек осъзнава преходното значение на нещата от Живота? Кога разбира, че това, което се случва с него в конкретния миг, няма да се повтори повече? А как и кога разбира човекът значението на това, което преживява? Намира ли време човешкият ум да разсъждава върху силата на чувствата и силата и значимостта на мисълта?

Всичко записано до тук на тази страница може да бъде обобщено с един единствен въпрос: „Какво е разбирането на човека за смисъла на Живота?”

Вероятно ще си кажете, че въпросът за смисъла на Живота е вечен, и тъй като никой до сега не е дал определено дефиниран, категоричен отговор, е безсмислено и вие да го търсите. Моят съвет към вас е: Никога не допускайте, че нещо, каквото и да е то, възникнало като резултат от Великото Сътворение, може да е лишено от смисъл. Няма безсмислено съществуващи реалности, още по-малко това се отнася за Живота.

За да тръгнем в правилната посока на нашите разсъждения, Аз ще ви попитам: Вие какво, или кое наричате живот? Може би факта, че дишате? Може би възможностите, които имате да се движите, да общувате, да създавате семейство и да се възпроизвеждате чрез вашите деца? Може би живот е за вас всичко, което се случва с вас самите, с вашите близки или в Природата?

Истината е, че в отговора на всеки от тези въпроси има частица истина. Навярно ще попитате: Къде да търсим цялата истина? Кога и как можем да я открием? А когато я открием ще станем ли по-мъдри?

Драги читателю, самият факт, че разсъждаваш (ако разсъждаваш) върху тези въпроси, предопределя в някаква степен, твоята мъдрост и също толкова придава смисъл на твоя личен живот.

Аз, обаче, намирам за изключително важно, да потърсим заедно отговора на въпроса:”Какво е Живот?” Чрез отговора на този въпрос, ще стигнем до отговора и на въпроса за смисъла на Живота.

Най-краткият и точен отговор е:”Животът е движение.” И сега вече следва да разберем какво наричаме движение. Ако разсъждаваме от позицията на езотеричното познание, ще кажем, че движението не е просто преминаването или преместването на даден обект от една точка в друга. Още древните мъдреци са стигнали до извода, че нищо не е в покой, а сега вече и съвременната наука доказва, че дори и най-елементарната частица вибрира. Най-опростеното възприемане на вибрацията на частиците можем да определим като движение. Но когато по-задълбочено разгледаме този факт ще забележим колко голямо е значението на честотата на тяхното трептене (вибрацията). Честотата на вибрациите определя конкретната роля и значимостта на съответната частица. Тоест, чрез честотата на вибрациите, частицата става активна. Ако приведем този пример към реалността на Живота, ще кажем, че движението постига определена стойност, в зависимост от това колко пъти е осъществено за единица време, което означава, че активността на движението има пряко отношение към неговата резултатност. Че това е така разбираме и от специалното внимание, с което херметичното учение разглежда скоростта и формата на вибрациите. Древните мъдреци ги свързват с многообразните проявления на универсалната Сила на Сътворението. От този пример се вижда, че движението притежава изключително важно, дори можем да го наречем определящо неговото значение, качество. Това качество е активността. Но за да се прояви активността на която и да било частица от Сътворението, е необходимо и още нещо: направление, тоест, за да има активност, ще трябва да има цел и посока. От къде идват целта и посоката, на проявяващата се във всяка частица активност? От Идеята за Съзидателност. Вече е обяснявано в предходни теми, значението на тази Идея. Знае се, че тя е живото Проявление на Менталното творение на Висшият Разум.

Във всяка частица от Сътворението, Висшият Разум е вложил Идеята за Съзидателност. В същността си тази Идея съдържа информация за целта и посоката на нейната активност (активността на частицата). Така стигаме до разбирането, че активността създава движението. Наличието на активно движение свързано с определена цел и посока, предопределя развитието, предопределя еволюцията на Сътворението.

След този схематично направен преглед на организацията на Силите на Съзиданието, ще можем да обясним какво имаме предвид като казваме, че Животът е движение.

Животът според смисъла на значението на думата движение е активност. Няма движение без активност, дори и на най-ниското ниво от нейното проявление.

Животът е активност, която има конкретно определена цел и посока. Целта и посоката, с които се свързва Животът, произлизат от Промисъла на Висшия Разум за Еволюция на Сътворението. Промисълът повелява развитие и усъвършенстване на всяко творение на Създателя. Това означава, че всяко творение като частица от Макропрограмата за Сътворението има конкретно определена значимост за нейното осъществяване. Степента на участие на частицата в изпълнението на Програмата, определя нейната активност. Активността, в зависимост от целта и посоката, в която се развива, и от начина по който се проявява, определя смисъла на Живота.

От тази публикация би трябвало да стане ясно, че смисълът и съдържанието на Живота се определят от активността както на частицата, така и на Цялото. Човекът като разумно същество е най-съвършената частица, която участва в структурата на Цялото. Висшият Разум чрез активността на своя Ум, постига Сътворението като най съвършена форма на Менталното творение. В този смисъл Той е Цялото, защото всичко Сътворено се съдържа в Неговия Ум, дори може да се каже, е притежание на Неговия Ум. Затова духовното учение твърди, че Бог е във всяка частица и всяка частица е съдържание на Бога.

Активността на Цялото предопределя активността на частицата. Активността на Бога има една Цел и една Посока: усъвършенстване на Сътворението. Активността на човека също има цел и посока: усъвършенстване на сътвореното. И тук възниква въпросът:”Кой какво сътворява?” Сътвореното от Бога се свързва с Вечността, а сътвореното от човека – с преходността.

И ето, тук особено ярко се откроява приликата и разликата в смисъла и съдържанието на Живота – Животът на Бога и човешкият Живот. Приликата е в необходимостта да се поддържа в най-висока степен активността на мисълта и чувството, за да има развитие, което означава, за да върви Животът към усъвършенстване. Така той ще бъде изпълнен със смисъл и съдържание. Мисълта на Бога, а така би трябвало да бъде и при човека, получава Живот като разгръща Идеята за Съзидателност, а чувството получава Живот когато усвои Силата на Любовта.

В своя първообраз, Чувството е изначалното Желание на Бога да твори. Неговото изначално желание се проявява като Творческият Акт на Любовта – сътвореното от Него е сътворено с Любов. Затова се казва, че там където има Любов, има и Живот.

Разликата откриваме в степента на проявената активност на мисълта и чувството. При Бога и едното и другото се свързва с всеотдайност и безусловна Любов. При човека и мисълта и чувството се проявяват с предубеждение и неосъзнато чувство на любов. И предубеждението и неосъзнатото чувство на любов идват от неразбирането, с което човешкият ум възприема Живота. Затова стремежът на Висшите Учители, стремежът на Висшите Същества от Йерархията на Светлината, е да се укрепи и засили духовната връзка с човечеството.