БОЖЕСТВЕНОТО ТВОРЕНИЕ ЧОВЕК

Всеки човек, който обича себе си, знае колко е важно за него да поддържа нивото на удовлетвореност от собствения си духовен живот.

Какъв е критерият за нивото на удовлетвореност от личния духовен живот?

Не съществува стандартен отговор на този въпрос.

Критерият за удовлетвореност има различни нива за своето изискване, и те се определят от нивото на духовната култура на съответната личност. Изключително значение има и разбирането, с което личността възприема Живота.

Нивото на духовната култура и разбирането, с което личността възприема Живота, са в пряка връзка помежду си. Разбирането определя интереса към духовната култура; нивото на духовната култура доизгражда Разбирането за Живота и създава условия за духовен Живот.

Качеството на Живота с добре развита духовна култура се отличава със стойността си на активна творческа деятелност. Ако обаче, нивото на духовната култура е изключително занижено или дори отсъства, тогава Животът на личността ще бъде лишен от съдържание. Той ще има някакъв смисъл, който ще удовлетворява посредствените потребности на духовно ограничения човек и толкова. Такъв човек живее само за себе си и се чувства удовлетворен когато е добре нахранен.

И този човек обича себе си, както и другият, който търси духовната култура, но много е съществена разликата в разбирането, което ръководи единия и другия. Сега вече се налага да отговорим на въпроса: Кой човек обича себе си?

Отговора на този въпрос определя изходната позиция за цялостното поведение на човека – поведението, което му дава възможност да бъде себе си, и другото поведение, което му създава илюзията, че той е себе си.

Себе си обича този човек, който осъзнава в максимално висока степен своя Божествен произход.

Затова Ние от Всемирното Бяло Братство твърдим, че който не обича себе си, не може да обича Бога. Както и другото е вярно: който обича Бога, ще обича и себе си.

Още Йоан Богослов в своето евангелие казва: ”Всичко чрез Него стана.” Спомнете си:” В началото бе Словото и Слово бе у Бога.”

Какво е казал с тези думи Светецът?

Словото, тоест, Мисълта на Създателя, слага началото на Сътворението – всичко е станало чрез Него, чрез Бога и Неговата Мисъл, което ще рече, че чрез Своето Разбиране Творецът е създал човека и Живота. За да опознае значимостта и истинската стойност на този творчески процес, човешкият ум цял живот трябва да учи. Ето защо Ние свързваме духовната култура с присъствието на Бога в човешкото съзнание. Там където, и тогава когато, съзнанието на човека търси Великото Съзнание, се получава духовна връзка между Твореца и творението. Чрез тази връзка човешката личност осмисля живота си като същинско проявление на своята духовна същност. Това е резултат от осъзнатото разбиране за Божествения произход на човека и Живота. Този, който се ръководи в живота си от това разбиране, създава в максимално висока степен възможност на своята душа да удовлетвори най-голямата си потребност – да бъде себе си. А тя ще бъде себе си винаги когато получава условия за духовен живот. Активният духовен живот, винаги надгражда и така нивото на духовната култура непрекъснато се повишава. Този, който обича себе си ще се радва на удовлетвореност от собствения си духовен живот, защото мисълта и чувството, с които живее ще бъдат в хармонична връзка. В такива случаи хората казват, че между ума и душата няма разногласие.

Някои хора, обаче, имат съвсем неправилно отношението към себе си. Те си вярват, че обичат себе си само защото винаги се стремят да си доставят удоволствие от живота. Удоволствието те възприемат като удовлетворение. Къде е грешката? В разбирането. Те разбират живота като средство за постигне на възможно повече лукс, комфорт, власт и пари. Когато имат всичко това – те вярват, че са себе си. Всъщност в този случай те са дали превес на разбирането за Живота, което произхожда от ограничената или напълно липсваща връзка с Бога. Това е разбирането, което е естествен резултат от безлюбието. Такива хора трудно осъзнават, че те не обичат истински дори и себе си. Защо не осъзнават един толкова съществен пропуск? Защото те нямат духовен живот, а това е най-голямото доказателство за прекъснатата връзка на ума с духовната същност на Божественото творение човек.