ЗА ЧИСТА ДУХОВНА РАДОСТ

Приятели, с настоящата лекция искам да събудя вашият интерес към ежедневната работа с молитвите. Защо? Защото е видно, че вие нямате изградена система за практическа работа с тези текстове. Като казвам изградена система, Аз имам предвид последователно и целенасочено внимание както към съдържанието на молитвите, така и към конкретно осъзнато ваше желание.

За да се работи с молитвите правилно, най-важното нещо е да знаеш какво искаш да кажеш, но има и още нещо също толкова важно: как ще го кажеш. Затова сега ви предлагам да поразсъждаваме върху тези два момента: какво искаш да кажеш на Бога и как ще го кажеш. Всъщност, става въпрос за вашето умение да общувате с Великото Съзнание.

И така: Какво искам да кажа на Бога? Това е въпрос, на който трябва да се отговори максимално точно. Запомнете: търсете връзка с Бога едва когато сте успели да формулирате своето желание, ясно и кратко.

Всеки човек има свои лични проблеми и разбира се търси възможности за тяхното разрешаване. Не бързайте да въвличате Бога в разрешаването на вашите лични проблеми. Запомнете: Никой няма моралното право да търси помощ, пък било то и от Бога, преди да се е потрудил сам.

Много хора се обръщат за помощ и съвет към Бога, когато са в силно емоционално състояние. Те не си дават сметка, че в такъв момент мисълта им е разпокъсана, хаотични са чувствата, съзнанието е затормозено. Съществува мнение, че в такива случаи само Бог може да помогне. Но, питам ви Аз, как в такова състояние ще стигнете до Бога? Запомнете: Бог не е вашият психотерапевт. Той не се интересува от вашите семейни или колегиални взаимоотношения.

Това, от което Бог се интересува е вашият подход към проблемите. Преди всичко Той се интересува от нагласата, с която приемате Живота и от личното ви отношение към него. Когато то е добронамерено и вие искате да преодолеете определен проблем, тогава несъмнено ще получите помощ. Всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство или действие, които са в полза не само на самите вас, но и на хората, с които общувате и работите, имат значение на общополезна практика.

Какво представлява общополезната практика? Това е живо участие на целия интелектуален човешки потенциал в осъществяването на конкретна инициатива. Такова участие дава възможност на човешката духовна същност да разгърне максимално творческите си способности, което прави инициативата полезна за обществото.

Щом участва целият интелектуален човешки потенциал несъмнено ще има добронамереност, инициативност и стремеж към съвършенство. Това са качества вложени в човешката духовна същност от Създателя изначанло, още при сътворението на човека. Ако вие живеете с желанието да развивате у себе си тези качества, несъмнено вибрациите на вашите мисли и чувства ще имат онази честота, която ще ги свърже с творческата Сила на Божествената енергия. Така всяко разумно действие ще получи възможност да се прояви.

Напомням ви, че изначалната Божия воля е ДОБРОТВОРСТВО. Добротворството е живото проявление на Божията съзидателна Мисъл, а чрез нея на Божията Любов. Затова там където човешкият ум мисли и действа в тази посока, винаги ще се получи общение с основната Божия Мисъл – еволюция чрез Съзидание. Защото самото Съзидание в своята същност, определя темповете и мащабите на Еволюцията.

Еволюцията на Живота на тази планета е неразделна част от еволюцията на Сътворението. Затова когато чрез своето отношение към Живота предприемате каквото и да било, ще знаете че вие с нещо сте участвали в еволюцията на Сътворението. Вашето участие може да се изразява в активна творческа дейност, може да бъде и неосъзнато или явно демонстрирано безразличие. Запомнете, че вашата безучастност е най-проблемното участие на човешкия ум в еволюционните процеси на Живота. Безразличието е мощно средство за унищожаване на всяка полезна инициатива. То е студеният душ, който може да изгаси огъня и на най-добронамереното желание.

Какво отношение имат последните ми думи към ежедневната ви работа с молитвите?

Връзката между моите думи и вашата молитвена практика се състои в подхода към работата с молитвите.

Какъв е вашият подход сега? Неправилен, неточен, подвеждащ. Защо? Защото в много от случаите готовият текст се превръща в механична употреба на наизустени думи. Под влиянието на ежедневните проблеми, с които се срещате, често мисълта ви се отклонява от готовия текст. Опитите за концентрация се превръщат в усилия, които граничат с насилие върху съзнанието.

Застава човекът пред иконата, или където си е избрал, затваря очи и като възпроизвежда в ума си готовият текст очаква да го осени просветление или друго висше чувство. Мнозинството живее с разбирането, че с повтарянето на молитвите, че с редовното им четене, а дори и по няколко пъти на ден, служи на Бога, или пък прави нещо добро за своето духовно развитие.

Не така, приятели! Вие вече сте пораснали деца. Ще разговаряте с Бога, не защото „така трябва”, под влиянието на ума, а защото в душата си сте почувствали потребност. Така ще възприемате света чрез ново светоусещане, а то ще дойде от желанието и стремежа ви да разсъждавате, да мислите и чувствате добронамерено. Но това да бъде вашата добронамереност, вашето чувство, родено и създадено в условията на съвременния свят.

Силата на която и да било молитва идва най-вече от вложеното в нея чувство. Разговаряйте откровено със себе си или с добър приятел и потърсете чрез този разговор истината за практическата работа с молитвите. Ако сте достатъчно откровени със себе си, ще си признаете, че усилията, които полагате в използването на готовите молитви – тогава когато се е наложило, са просто напъни на вашият ум да постигне определено състояние. Още повече, че някои от текстовете съдържат остарели думи и понятия.

Новият завет донесе на човечеството Идеята за новораждането и чрез нея сложи началото на Новата Епоха – Епохата на Любовта . Как ще влезете в тази Епоха? Христос казва, че човек трябва да се роди на ново чрез дух и вода. А това означава, че човек ще се роди на ново като пречисти съзнанието си, тоест, като се освободи от старото си мислене и усвои в максимална степен енергията на Божията Любов. И сега, да ви попитам Аз: как ще постигнете своето новораждане, когато продължавате като учениците зубрачи да повтаряте старите молитви, в които явно присъства образа на врага. И тук искам да направя едно категорично уточнение: Аз не ви призовавам да не употребявате изобщо молитвите, но ви казвам също толкова категорично, че не всяка молитва отговаря на потребностите на съвременния човешки ум. И тъй като съществува мнение, че молитвата е път и средство за вдъхновение по пътя на духовното развитие, Аз силно се съмнявам, че успявате правилно да си обясните съдържанието на някои текстове като например тези от Псалом, 21, 27, 143.

Молитвата е примерен текст, който учи все още неукрепналия духовно човек, да търси път към Бога. Затова щом знаете, че Божията повеля е установяването на Любовта като основно Правило за развитието на Живота, като знаете, че добротворството е проявление на Любовта, а Справедливостта – цел за формирането и утвърждаването на човешкото общество, би трябвало да търсите Божието Слово в душите и съзнанието си.

Нека да ви е ясно: който живее с мисълта за добруването на ближния, който работи за облагородяването на човешките взаимоотношения, който милее за Природата и е в състояние да помогне на изпадналия в беда човек, който няма да подмине осакатеното животно – ето такъв човек има Любов към Бога. И колкото по-простичко, със свои думи потърси подкрепа от Него или отправи благодарност, толкова повече този човек е постигнал Божието благословение. Тогава, каква система за практическа работа с молитвите имах предвид в началото на тази лекция?

Имах предвид системното старание внимателно да разглеждате молитвените текстове, които употребявате, да потърсите в душите и съзнанието си техния отзвук и ако той не е достатъчно ясен – разсъждавайте. Щом в мислите, чувствата и действията си се ръководите от благородното желание за добротворство, вие сте с Бога и Той е с вас. Тогава общуването ви с Него ще бъде като разговор с най-добрият ви приятел. Искреността, с която общувате ще ви дарява чиста духовна радост и благоговение. В това общуване ще обичате Бога, но ще обичате и себе си, защото е голяма силата на осъзнатата връзка с Великото Съзнание.