СЕДМИЧНА ТЕМА ЗА РАЗМИСЪЛ

„Една тема се дава като една ябълчна семка,

за да я посадите. Вие я посаждате и тя израства.”

Учителят Беинса Дуно „Отворената врата” ООК 17.04.1940 г.
…………………………………………………………………………………………………………………………………
Внезапно като по чудо мъглата се разсея. Пред мен, забит високо в планината стоеше кръстът…………

…………. Въпреки желанието ми да се моля не можах да кажа нищо. Останах дълго при кръста….

……. Едно заблудено агне се качи горе и застана между мен и кръста. Погледна ме малко уплашено. Дълго наблюдавах притъмнялото небе, кръста и бялото агне в основата му. И тогава върху мен се стовари цялата умора от времето прекарано в изпитания, битки, уроци и път. В стомаха ми се появи ужасна болка, която се заизкачва към гърлото, докато накрая се превърна в хлипове без сълзи, без онова агне и оня кръст. Кръст, който не се налагаше да изправям, защото се извисяваше пред мен непоклатим, устоял на времето, самотен и огромен. Показваше съдбата, която човек е отредил не на Господ, а на самия себе си. Уроците по Пътя на Сантяго нахлуха в главата ми, докато ридаех пред самото агне.

– Господи – казах аз, най-сетне възвърнал способността си да се моля. – Аз не съм прикован към този кръст, а и Теб не те виждам на него. Този кръст е празен и такъв трябва да остане завинаги, тъй като времето за смърт вече е минало и сега един Бог се възражда вътре в мен. Този кръст е символизирал безграничната сила на човека, прикован и намерил смъртта, която всички притежаваме. Сега тази сила се ражда за живот, светът е спасен и аз мога да сътворя неговите чудеса. Понеже извървях Пътя на обикновените хора и открих там Твоята тайна. Ти също си извървял Пътя на обикновените хора. Дойде, за да ни покажеш всичко, на което сме способни, но което сме отказали да приемем. Показа ни, че силата и славата са достъпни за всекиго. Ала това внезапно осъзнаване на нашите способности ни дойде в повече. Ние те разпнахме, защото сме неблагодарни към Сина Божи, но то бе, защото се страхуваме да приемем собствените си заложби. Ние те разпнахме от страх да не се превърнем в богове. С времето и традицията, Ти отново се превърна в някакво далечно божество, а ние отново поехме пътя си на хора.

Не е грях да си щастлив. Няколко упражнения и остър слух са достатъчни, за да може човек да постигне и най-невъзможните си мечти. Заради моята гордост от познанието Ти ме накара да извървя Пътя, по който всеки може да мине, и да открия това, което всички разбират, ако обърнат малко повече внимание на живота. Накара ме да осъзная, че търсенето на щастие е лично и не е пример, който може да бъде даден другиму. Преди да открия меча си, трябваше да открия неговата тайна, а тя се оказа толкова проста – трябваше само да зная какво да правя с него. С него и щастието, което ще ми донесе.

Паулу Коелю
Дневникът на един маг
Обсидиан, 2006