XXIX. НОВИ ЗАСЛУГИ – СЕДМИЧНА ТЕМА ЗА РАЗМИСЪЛ

„Една тема се дава като една ябълчна семка,

за да я посадите. Вие я посаждате и тя израства.”

Учителят Петър Дънов „Отворената врата” ООК 17.04.1940 г.

Еразъм Ротердамски е написал своето безсмъртно произведение „Възхвала на глупостта” през 1511 г. Днес – във времето на 21 век – тази сатира звучи съвсем актуално. Защо ли !?

ЕРАЗЪМ РОТЕРДАМСКИ
ВЪЗХВАЛА НА ГЛУПОСТТА

XXIX. НОВИ ЗАСЛУГИ

И така, след като отдадох възхвала на моята сила и трудолюбие, защо да не защитя и моето благоразумие? Някой би казал, че благоразумието толкова ми подхожда, колкото водата на огъня. Аз се надявам обаче и това да извърша успешно, стига само вие да ме слушате внимателно, както правехте до сега.

Преди всичко, ако благоразумието е използване на обстоятелствата, то кой от двамата би трябвало да получи почетното звание на благоразумен: мъдрецът ли, който отчасти поради срам, отчасти поради малодушие нищо не върши, или пък глупецът когото не възпира от нищо нито срамът, от който той е лишен, нито опасността, която той не съзнава. Мъдрецът се рови в книгите на древните и от там учи само хитро сплетени слова. Глупавият пък събира истинско благоразумие, ако не се лъжа, като всичко предприема и изпитва. Това е видял, дори слепият Омир, като казва:

Даже глупецът признава това,

що е станало вече.

Две важни пречки застават на пътя на познаването на нещата: срамът, който замъглява духа, и страхът, който пред настъпващата опасност възпира човека от смели постъпки. Глупостта ни освобождава по чуден начин от тия две пречки – срама и страха. Малцина от смъртните разбират до колко големи изгоди води липсата на срам и на какъвто и да било страх.

…………………………………………………………………………………………………………………………………………..

Както няма нищо по-глупаво от ненавременна мъдрост, така също няма нищо по-неблагоразумно от побъркано благоразумие. Побъркан наричам всекиго, който не се съобразява със съществуващото положение и не желае да върви в крак с времето, който не помни основния закон на всеки пир – или пий, или си върви – и който желае комедията да не е комедия. Напротив, истинско благоразумие е, щом си се родил смъртен, да не желаеш да бъдеш мъдър повече от възможното: или драговолно да бъдеш снизходителен към множеството, или вежливо да грешиш с него. Но това е същинска глупост, казват някои. Няма да споря с тях, но от своя страна и те трябва да признаят, че това е именно да играеш комедията на живота.