СЕДМИЧНА ТЕМА ЗА РАЗМИСЪЛ

Здравейте, Приятели!

В началото на този месец получих въпрос на който трябваше да отговоря писмено, тъй като връзката с мен беше установена чрез интернет. Сега, десетина дни след този случай, реших, че отговорът на поставения въпрос може да представлява интерес за повече хора. Преразказан, въпросът звучи така: възрастна жена се подготвя за заминаване в отвъдното и се интересува дали да остави тялото си на изгаряне или да постъпи според традиционния начин за нашата култура – чрез трупополагане.

Отговорът на поставения въпрос може да бъде много кратък и изключително дълъг. Предлагам и двата текста – краткият отговор, но също така и неговия по-разширен, макар и не изчерпателен вариант, защото вярвам, че така ще се получи по- правилно разбиране.

И така: кремиране или трупополагане?

И в двата случая е правилно първите 24 часа след раздялата на Душата с тялото, върху него, върху плътното тяло, да не се извършват никакви насилствени действия – хирургическа намеса с цел за някакво изследване , изгаряне или други повреди. Езотеричното знание твърди, че по-ранното изгаряне или друго увреждане на плътното тяло прекъсват фината енергийна връзка между него и виталното тяло. Тази връзка е необходима, за да се запази информацията, която човешкото съзнание е успяло да усвои като вид знание за периода на конкретния му земен живот, както и наследената информация, която ние наричаме „опитности”. Също чрез езотеричното знание се твърди, че чрез метода на кремиране, елементите възвръщат първоначалното си състояние като по този начин се избягва процеса на бавно разлагане, както се получава при трупополагането. И едното и другото, обаче, трябва да бъдат извършвани поне 24 часа след раздялата на Душата с тялото.

ЧАСЪТ НА РАЗДЯЛАТА

Раздялата на човешката душа с тялото не е мигновено действие. Макар и да изглежда безжизнено, в тялото се извършва много важен процес, след настъпването на смъртта. Ще обясня малко по-подробно. Душата е жизнена енергия, която поддържа активността на целият организъм, но само тя не е достатъчна, за да има живот. Всяко човешко същество притежава освен Душа, още Дух и Семенен атом. Духът съхранява Програмата за личностно развитие, а Семенният атом съхранява информацията от всички животи на Душата, включително и от настоящия. Това не е безразборно нахвърляна информация. Запазва се само онази, която има стойност на познание. Познанието е постигнатото знание чрез живото участие на личността в живота или това са така наречените опитности. Живото участие създава практическият опит като количество, но само със съзнателното участие на Ума се формира неговото качество.

Нашата задача е, в своя живот да успеем да осигурим възможност на Ума да достигне до съхранената в Семенния атом информация, за да може той да я използва в настоящия живот. Всеки човек започва своя настоящ живот от нивото на съхраненото в Семенния атом знание. Всичко научено от предишните животи ни служи в настоящия живот. Ако ние не пречим на Ума да използва съхраненото знание, той ще работи с него пълноценно и така ще се получи надграждане. Или това са случаите, в които един човек по-бързо напредва от другите, по-лесно усвоява новото и по-бързо се адаптира към съответните условия в които се намира. Ние ще дадем възможност на Ума да работи като не му пречим с колебанията си, с недоверието в собствените възможности и като го оставим да работи с интуицията ни. Ще кажете, че колебанията и недоверието също са проява на ума. Да! Но на кой Ум? Две са нивата на умствена дейност във всяка човешка личност. Първото ниво се свързва с физиологията на организма и поддържа инстинкта за самосъхранение, а другото ниво на умствена дейност се осъществява в сферата на психичните процеси. Там са мислите и чувствата. Първото ниво работи за квантовомеханичното /виталното/ тяло на нашият организъм, а второто работи за утвърждаване и развитие на човешката духовна същност като създава, развива и усъвършенства тялото на желанието. Двете дейности не могат да се разграничат напълно. Те взаимно се допълват и така в резултат на връзката съзнание – тяло се създава /отвъд плътното тяло/ активно енергийно поле, което организира условията и възможностите за съзнателно навлизане на личността в Света на Мисълта. Първичният /Инстинктивният/ Ум – този, който работи на първо ниво – създава връзка между човешкият организъм и жизнената енергия, тоест тук на това ниво работят биофизиката и биохимията. Затова всяка клетка в човешкият организъм притежава ум и памет. Когато се проявява колебание и недоверие в собствените сили, трябва да знаем, че това се дължи на нашия несъвършен опит за адаптация на организма в настоящия живот. То несъмнено означава, че в нашия начин на живот някъде нещо не е както трябва: неправилно хранене, неправилно дишане, прекъсната връзка с природата и т.н. – всичко това е резултат от качеството на връзката съзнание – тяло. Не бива да забравяме, че нивото на съзнание се определя от постиженията на Ума във всички сфери на неговото участие колкото в живота на организма, толкова и в живота на личността.

Във втория случай когато умствената дейност се осъществява на ниво психични процеси, вече имаме влиянието на Висшата Съзидателна Енергия. Тя присъства в човешката душа като нейна най-фина енергийна структура. Това е Духът. Казахме, че той е носител на Програмата за личностно развитие, но освен това, той е същинска проява на Божествената монада, на частицата Висш Разум, която може да се прояви пълноценно в човешкия живот, само ако Първичния ум, успее да се адаптира правилно в условията на физическия свят. Това означава, че човешкият Ум в процеса на своето развитие, ще трябва да се приспособи за активна работа както в Областта на Конкретната, така и в областта на Абстрактната мисъл. С други думи казано, за да може човек да прояви интелектуалния потенциал на който е носител, трябва да знае две неща: първото, че той е създаден, за да развива и доусъвършенства както себе си, така и Средата, в която живее и второ, че той е продукт на Висшия Разум, т.е. човекът е Божие творение, а това означава, че той като образ и подобие на своя Създател има призванието да разгръща във всяко свое начинание творческата инициатива – човекът е създаден, за да живее като Творец. Еволюцията на Живота, Еволюцията на Сътворението може да се осъществява правилно само тогава когато Човекът като основна градивна Единица на Сътворението осъзнае своето предназначение. Затова в периода на земния си живот човешкият Ум се учи да живее в условията на физическият свят и в зависимост от наученото, той формира Съзнание. Съзнанието е най-висшата форма на усъвършенстващият се човешки Ум. Неговото ниво ще бъде толкова развито / толкова висшо/, колкото е усвоеното и съхранено знание. Съзнанието е основна градивна структура на Духа и „Работникът”, който „записва” в Семенния атом най-важното от човешкия живот. Затова казваме, че единственото нещо, което има вечен живот, това е Съзнанието – Съзнанието, като градивна структура на Духа. Духът постига своите върхове с помощта на Съзнанието. Без него, в условията на физическия свят, той не може да развие Програмата, на която е носител. Ето от къде идва значението на човешката отговорност за еволюцията на Живота и голямата отговорност за всеки от нас с какво Съзнание си тръгваме от този свят. Нивото на наученото, нивото на придобитото знание в рамките на земния ни живот ще определи възможността на Душата да се адаптира в условията на астралния свят. Всяка Душа се устройва в новите условия според постигнатото интелектуално и духовно ниво. Впрочем едното без другото няма как да се прояви. Затова когато се обясняват взаимодействията между Духа, Душата и човешкият организъм се говори за квантови зависимости между фините енергийни структури, които участват в строежа на Ехоструктурата. „Ехоструктура” е наименованието на „Капсулата”, която съхранява Духа, Душата и Семенният атом след раздялата им с биологичния организъм /след смъртта/. Процесите на взаимодействие и конкретното предназначение на Ехоструктурата са обяснени по-подробно в едноименната лекция, която е включена в книгата „Езотерични записки”. Тя е представена в сайта „Добродетели”.

Защо беше необходима цялата тази информация? За да стане ясно, че човешкият Живот е изключително сложен експеримент на Сътворението. Ние сме създадени като разумни Същества, за да участваме в еволюцията на Сътворението, независимо дали душите ни са в условията на физическия или астралния свят. Чрез съзнанието, което формираме ние сме еднакво живи и дейни, независимо къде се намираме. Затова трябва ревниво да търсим и усвояваме знанието, което може да допринесе за неговото усъвършенстване. И друго: да се знае, че първите 24 часа след раздялата на душата с тялото са изключително важни за правилното „прехвърляне на информацията”. За да се постигне напълно осъзнато отделяне на Душата от тялото, което означава и максимално добре съхранена информация, в миналото Учителите са препоръчвали още 48 часа тялото да бъде съхранявано в условие на пълно спокойствие, или общо 72 часа. В условията на земния живот това е невъзможно. Ето защо хората са възприели телата на починалите да бъдат погребвани. Така не се прекъсват насилствено висшите връзки на виталното тяло с плътното тяло, нещо което се получава при кремирането, ако то бъде извършено в първите 3 дни след смъртта.

Сега, в нашето съвремие, като се отчита по-високото ниво на съзнание, постигнато в резултат на активната умствена дейност, която има съвременния човек, вече се съобщава, че 24 часа са достатъчни, за да бъде съхранена цялата наследена и придобита информация в рамките на един човешки живот.

Наш благороден дълг е да изпратим с уважение и необходимото внимание поелият Пътя към Отвъдното.