ДАЙТЕ ЖИВОТ НА ЖИВОТА

Най-големият бич, най-голямото страшилище за човечеството в последните години е насилието. Съществува, и то в широки размери, насилие на човек над човека, на народ над народа, като напоследък се забелязва ожесточение и задълбочаване на проблема. Да попиташ дали има нещо смислено в това, всеки ще ти каже, че не се вижда някаква разумност в тия дела, а пък те все по-често се срещат. Та се питам Аз, оглупя ли човечеството, и то толкова много, че вече хилядолетия не може да разбере, дето нищо не става насила. Все едно да се мъчиш да спреш реката да тече, или вятърът да духа… Как става това? Ами просто няма как да стане, защото и реката и вятърът са Божие творение. И като е така, те носят в себе си внедрената сила на Духа – Светия Дух. Но от реката и вятъра, човекът няма как да го премахне. Аз се чудя защо някои хора са толкова лековерни, и мислят, че могат да унищожат Духа в човека. Не могат! Не могат да Го унищожат както в другите сърца, така и в своето. Та нали и човекът е Божие творение!

Проблемът според мен, обаче, не е в това дали хората на насилието проявяват разумност по отношение на Духа, или не. От всичко, което правят е видно, че за тях Разумът е нещо твърде абстрактно. Проблемът е, че хората на насилието нямат желание да мислят. Те се подчиняват само на инстинкта за ядене. Точно така – за ядене, защото те се хранят с кръв и зрелища. За тях насилието е средство за отнемане, като отнетото от другите, те приобщават към ненаситния си Ум, за да го заситят с мисълта за притежание – единствената мисъл в умовете им. Всичко това напълно обезсмисля и унищожава Живота. Но за да се проумее това нещо от хората на насилието, те трябва да мислят, да се стремят да разсъждават. Защото човек ли е този, който не иска и няма желание да мисли? Как да приемеш за човек този, чиито очи са празни кухини? Щом в очите на един човек не виждаш искрица светлинка, в ума му няма да откриеш дори и признак на мисъл. Тогава можеш да си сигурен, че Светият Дух е затворник в неговото сърце. Това е също толкова голямо престъпление, колкото и насилието, че и по-голямо. В първия случай имаме насилие на човек от човека, а във втория – престъпление на човека срещу Духа – Божествената частица, дарена на всяка душа от Бога, за да твори с Любов. И в двата случая насилник е човека, който се е отказал да мисли, който се отказал да разсъждава. На такъв човек, за съжаление, никой не може да помогне – дори и Бог! Затова Аз се обръщам с молба към всеки, който чете тези редове. Молбата ми е:

Не допускайте никога да изпаднете в безразличие, безучастност и апатия до такава степен, че да се откажете от дарената ви способност да мислите и разсъждавате. Помнете, че и доброто и лошото идват от ума на човека. Пожелайте, вашите умове да бъдат най-усърдните работници на Божията Нива, а вашите мисли най-силното ви оръжие. Употребете това оръжие срещу пошлостта, цинизма и безсърдечието на бездуховните хора. Дайте Живот на Живота, за да пребъде човечеството!