ДЕНЯТ НА ХРИСТИЯНСКОТО СЕМЕЙСТВО

Поводът да предам свои напътствия към хората, които се грижат за духовното си развитие, е 21 ноември. В България на тази дата се отбелязва Денят на християнското семейство. Това е благороден замисъл, който може да има голямо бъдеще, стига да бъде възприет от мнозинството.

Мили хора, вие имате много и най-различни празници, но Денят на християнското семейство не прилича на никой от тях. По своя замисъл той носи благостта на кротката любяща душа.

Кротостта като добродетел е живо украшение за личността, защото придава на всяко човешко лице благо изражение, излъчва меко, нежно сияние в човешката аура. Ние се радваме на кротостта, там където я срещаме, защото знаем, че кротък и смирен е благоразумният, мъдър човек, който осъзнато възприема Силата на Божията Любов.

Любяща душа, според Нашето разбиране, е душата, която е способна да прояви своята Божествена същност. Това означава, че човекът осъзнато възприел Силата на Любовта, ще живее с открито благоразположение към всеки срещнат човек. Такъв човек, ще обича себе си, ще обича и ближния си, и в най-голяма степен ще проявява своята добродетелност.

Когато в едно семейство се съберат мъж и жена с кротки любящи души, тогава се дава възможност на най-съкровения Божи замисъл да получи своето проявление. Това означава, че децата родени в това семейство ще бъдат отгледани с любов и мъдрост.

Децата отгледани с любов и мъдрост, израстват като дееспособни, благородни хора, готови да бъдат приятели с всеки човек, да дарят нежност и внимание на всяко животинче и на всяка тревичка. Такива хора се отнасят с благоговение към Божието присъствие в човешкия живот.

Семейството, е създадено чрез еволюцията на Живота. То има свое конкретно предназначение: да възпроизвежда Живот чрез естественото живо проявление на Любовта.

Кога се постига естествено живо проявление на Любовта? Когато човешкият ум осъзнае присъствието на Божията Любов в човешката духовна същност. Умът ще постигне нивото на необходимото осъзнаване, ако се е запознал преди това и е възприел знанието, на което са носители добродетелите. Пет от тях са ви най-необходими. Сега и Аз ще ги назова поименно, както са правили преди мен и други Учители от Всемирното Бяло Братство. Имам предвид добродетелите: благородство, благоразумие, човеколюбие, добродушие и достойнство. Когато човек се запознае със знанието, което носят те, ще може да осъществи същинското проявление на Любовта – Добротворството.

Според съкровения Божи замисъл, семейството е призвано да създаде духовно пространство, в което по-най подходящия и правилен начин детето може да се запознае с добродетелите и да усвои тяхното знание. Всяко добро начало и всяко благоразумно действие произхожда от възпитанието, което човек получава в своето семейство. Никой и с нищо не може да замени нежния любящ поглед, сърдечния и топъл глас на майката; никой и с нищо не може да замени мъдрото бащино слово и окуражаващата сила на бащиното рамо.

Семейството е незаменимата жива сила, която гради и укрепва обществото.

В съвременния свят, за съжаление, на семейството се гледа като на остаряла ненужна форма за съвместно съжителство. Все още не е късно да се преосмисли този „нов” подход в разбирането на съвременния човек за ролята и значението на семейството. Точно поради тази причина ви казвам, че Денят на християнското семейство, трябва да се възприеме и организира като най-хубавият семеен празник, на който всеки член от семейството да почувства обичта и ласката на своите близки. Впрочем, топлота и сърдечност в семейните отношения са необходими винаги, а празникът на християнското семейство да бъде ДЕН ЗА БЛАГОДАРНОСТ – благодарност на деца към родители, на родители към децата; благодарност – ясно и с любов изразена между братя и сестри. Не си припомняйте огорчението, което в някакъв момент от ежедневието сте си причинили. Радвайте се и Благодарете, че сте заедно, че ви има, защото взаимността, която хората изпитват един към друг чрез благодарността се развива и се превръща в нежно изживяна обич.

Денят на християнското семейство не може и не трябва да бъде ден за тежка семейна трапеза. На този ден би трябвало майката да приготви най-вкусната погача, която бащата да разчупи и раздаде на всеки член в семейството. Всеки залък от тази погача да е съпроводен с добра дума и да носи енергията на животворящата Любов.

Цветя и песни са другата част, от която би трябвало да се състои този празник. В ден като този душите ви да се отворят за Любов и Признателност от всеки към всеки и от всички вас към Бога.

Любов и Признателност към Бога – Създател на Великия Замисъл, човекът да се ражда от Любов и да живее във Любов – чистата и безкористна Любов на топлото бащино огнище.