ОСЪЗНАТИЯТ НАЧИН НА ЖИВОТ

Започвам настоящата лекция с пожелание към всеки добронамерен човек за добро здраве и духовен напредък.

Бързам специално да насоча вниманието ви към адреса на моето пожелание. Аз пожелавам здраве и духовен напредък за добронамерените хора. Защо не го правя за всички? Допускате ли, че мога да имам добро отношение към едни и преднамерено, лошо отношение към други хора?

Не, причината не е в моето избирателно отношение към хората. Причината е в самите хора. Тя се нарича „Отношение към Живота”. Добронамереният човек възприема искрено – без предубеждения и мнителност, всяка нова информация, всяко ново познанство, а отношението му към Живота е безкористно.

Кога един човек е добронамерен? Когато възприема Живота като благо и като средство за себепознание; когато възприема Живота като творчески процес, в който той е активен участник.

Иска ли някой да постигне, духовен напредък, материално благополучие, професионално израстване или каквато и да било придобивка, той трябва да е добронамерен.

Защо поставям това условие? Защото без него няма как да се достигнат благата в Живота. Не е възможно да живее човек с ненавист и омраза, с апатия и безучастност, и в същото време да създава ползотворни връзки с хората или пък да бъде добре приет в обществото.

Негативните, отрицателните чувства, с които живее човек, слагат много ясен отпечатък върху всяко негово действие. С погледа си, с интонацията и думите, които използва при своето говорене, такъв човек създава напрежение и обрича на неуспех всяко нещо, към което се стреми, и в което участва.

Ще кажете, всеки се проявява според своя характер. Да, така е! Само че характерът не е затворена система. Той винаги може да претърпи изменение както в положителен, така и в отрицателен аспект. Въпросът тук опира до осъзнатият начин на Живот. Болшинството от хората не осъзнават истинската причина за своето поведение. А това се дължи на тяхното нежелание да опознаят както себе си, така и Живота. Много хора, започват да нервничат когато ги предизвикаш към размисъл. Такива хора не искат да мислят, защото за тях това е трудност. Мисленето ги изморява, те се чувстват объркани и несигурни.

Защо, на какво се дължи отказа на хората да разсъждават? Отказват да разсъждават, защото се страхуват от Живота. Това е едната причина – другата е защото се страхуват от себе си, и третата е, защото не са способни да обичат.

Кои хора се страхуват от Живота? Тези, които нe го познават.

Кога човекът ще престане да се страхува от Живота? Когато се научи да възприема Истината за себе си и за Живота.

Какво означава да възприемеш Истината? Това означава, да се събудиш за Живот. Всичко останало е илюзия, която се дължи на неосъзнатия начин на живот. Фалшивата представа както за самия себе си, така и за всичко останало, се настанява в човешкия живот, когато личността не иска да разсъждава.

Този, който няма собствено мислене не може да постигне правилен начин на живот. А всеки трябва да се научи да обсъжда сам със себе си както своето поведение, така и всичко друго, с което се запознава.

Какво означава да се събудиш за Живот? Ще се събудиш за Живота, ако поискаш да участваш в него. Точно тогава ще можеш и да го опознаеш.

Ще участваш, когато можеш да вземаш решения. Ще можеш да вземаш решения, когато всеки ден тренираш мисълта си и когато се избавиш от страха от неизвестното.

Кои хора се страхуват от себе си? Които не се познават достатъчно. Поради тази причина те нямат мнение за себе си, не могат и да си вярват. Те немогат да предприемат каквото и да било начинание, защото не са убедени в собствените си възможности.

Всеки, който не се замисля върху своя характер, който не анализира поведението си, и който живее с мисълта единствено за собственото си превъзходство, не познава не само себе си, но и Живота. А когато липсва и смелост, и интерес за опознаване на неизвестното, човекът остава затворен в тесните очертания на примитивната себепредства.

Да се замислиш върху своя характер, означава да се постараеш да влезеш в ролята на добър и всеотдаен приятел. Твоят ум да разсъждава от позицията на безкористния всеотдаен приятел, който не осъжда и не критикува. Всичко, което ще помислиш за себе си, трябва да бъде от нивото на добронамереното отношение към цялата твоя човешка същност – с любов и искрено желание за промяна да отчетеш грешките си и да набележиш методите и възможностите за тяхното преодоляване.

Кои хора не са способни да обичат? Завистливите и злобни хора.

Съществуват и други случаи, когато дори и да не изпитва чувство на ненавист и омраза, човек пак неможе да обича. Това са апатичните, безразличните, равнодушните хора.

И едните и другите, не познават радостта от Живота. Те могат да имат в някаква степен удовлетвореност от собствените си нищожни постижения и толкова. Наричам постиженията им нищожни, защото са свързани единствено със заниженият им критерий за удовлетвореност – добра храна и достатъчно пари. Парите при такива хора са потребни единствено за задоволяване на материалните им интереси.

Неосъзнатият начин на Живот, нежеланието да опознаеш себе си и Живота, нежеланието да разсъждаваш – това са възловите, проблемни моменти, които специално посочихме в тази лекция. Защо се спираме точно на тях? Защото те съществуват там, където отсъства добронамереността. Без нея няма духовен напредък, няма развитие.

Как мислиш, ти добронамерен човек ли си?