УЧИТЕЛИТЕ ЗА ОБЕКТИВНИЯ И СУБЕКТИВНИЯ СВЯТ

Какво е обективния свят? Това са съществуващите Закони – Принципите и правилата, които създават реда и последователността, според които съществува Сътворението. Познаването или непознаването на Законите, предопределя хода на еволюцията на човешкия Живот. В зависимост от това доколко сме усвоили знанието, което носят обективно съществуващите закони, ние ще живеем в хармония със света или ще се конфронтираме с него.

Първообразът на човешката природа включва всичко съществуващо като съзидателна и като разрушителна сила, т.е. позитивното и негативното като две противоположности, чиято борба създава стимула за развитие. Както всичко съществуващо, така и мисълта и чувствата, имат своята двойственост. Чувствата и мисълта изграждат субективния свят. Целта на Сътворението изисква от нас да съумеем да пречистим субективния свят на своя живот. Обективното винаги ще съществува. То е средата, в която израстваме. Когато познаем условията на тази среда, ние ще се научим да не се съпротивляваме на моралните принципи и Законите, които я формират. Обективния и субективния свят в следващите три примера са посочени като Причина, която влияе върху самочувствието ни, защото самочувствието, с което живеем определя стойността на живота ни.

Средата за живот. Тя може да бъде семейството, колектива, населеното място, в което живеем, дори и държавата. Когато говорим за нея, трябва да знаем, че тя има косвено значение и никога не би трябвало да се разглежда като приоритетно условие за нашето самочувствие. Тя има своето конкретно значение за начина на живот, но в никакъв случай не би трябвало да определя самочувствието. Самочувствието се гради върху личните качества; то е самоувереност.

Следващият фактор, който свързваме с представата ни за обективния свят, е средата, в която се движим, т.е. нашите приятели. Можем да свързваме тази среда с обективния свят доколкото е изградена от самостоятелно формирали се вън от нашето съзнание субекти.

Ако те са истински приятели няма какво да се обсъжда, но ако това е просто обкръжение от хора, които се събират заедно, за да избягат от самотата, тогава могат да възникнат много проблеми, като: стремеж за себеизява, болезнена чувствителност към успехите на другия, упорито демонстриране на чувство за превъзходство или, с други думи – живот в агресивна среда. По същия начин може да бъде оформен и колективът, в който работим. Някои наши колеги могат да бъдат силно повлияни от амбицията за себедоказване. В това няма нищо лошо, ако става въпрос за благородно желание, но когато въпросът опира до амбицията за себедоказване с цел за надмощие над другите, тогава може да се прояви безцеремонното, грубо отношение. Такова отношение се превръща в трудно преодолима психологическа бариера за по-неуверения в себе си човек. Агресивната среда не трябва да влияе върху самочувствието. То е резултат от вярата в собствените сили.

Съществува още един фактор, който има колкото обективен, толкова и субективен характер. Става дума за здравето. Увреденото здраве влияе върху поведението ни, отразява се на качеството на всяка работа, която извършваме. Затова е важно да не подценяваме сигналите, които ни дава нашият организъм и да се стараем навреме да му помагаме. В тази връзка Учителите говорят за изключителното значение на Светлината за човешкото здраве, също и за голямото значение на психичното здраве и придобиването на здравна култура.

Човешката психика изгражда субективния свят на личността. Тя е определящият фактор, който формира човешката индивидуалност. Винаги трябва да имаме едно на ум, че човешките чувства, втъкани в културата на поведението, имат определяща роля. Тя се изразява в изграждането на характер, който моделира всички дейности в човешкия живот.

Факторите, които създават определено психично състояние имат обективен и субективен характер.

Обективните влияния и процеси зависят от Обществото, в което живее личността, и от общността, в която тя се изявява и утвърждава. Ако личността има своята съизмерима с потребностите на душата възможност за изява и себеутвърждаване, ще се получат и положителните емоции, които ще поддържат добро здравословно състояние, правилно функционираща нервна и ендокринна система. Ако жизнената среда има ведрия дух на хармонично изградено общество, тогава и личността вътре в това общество ще има своя жизнеутвърждаваща, творческа дейност. Но това, така казано, има повърхностно отношение към проблема. Не е възможно да бъде изградено хармонично развито общество от личности без свой духовен живот.

Духовният живот е основата, която ще създаде условията за постигане на емоционално-умствено равновесие. Учителят казва:”Когато душата е смутена, умът трябва да намери причината.” От нас се изисква смелост откровено да разговарям със себе си, смелост за преминаване на психологическата бариера, която ни пречи да се срещнем лице в лице с проблема. Затова когато отбягваме разговорите или пък отбягваме да разсъждаваме за проблемите, ние не правим за себе си, за своя Живот нищо добро. Напротив оставяме ги да работят тихомълком в ума и в душата ни и така да ни превръщат в малодушни и нерешителни хора. Това е Причината поради, която трябва да пречистим и пренаредим субективния свят на своя Живот.

За да можем да разпознаваме проблемите, ние трябва да имаме съответната подготовка. Подготовката изисква да изградим в своя характер такива качества, които ще ни помогнат да разпознаваме проблемите още в техния зародиш и така да не им позволим да се разгърнат. Тогава няма да говорим за възникване на кармата, защото ще сме отстранили Причината за нейното създаване.

Кои качества са ни най-необходими за тази цел?

Наблюдателност, съобразителност и предвидливост в реда, в който са подредени. Нито едно от трите не трябва да бъде подценявано. Те работят взаимно и при тях причинно-следствената връзка е изразена много ясно. Ако не сме достатъчно наблюдателни, няма да забележим условията, които биха създали причината; когато сме забелязали причината ще ни е необходима изключително много съобразителността. Тя ще ни помогне да се предвардим от последствията на възникналата причина (проблем). Предвидливостта ще постигнем, ако сме достатъчно съобразителни, за да можем върху основата на наблюдателността, което означава със събрания информационен материал, да построим схемата на вероятния развой на нещата. Това, само, е достатъчно, за да избягваме срещата с проблемите. Но, ние сме хора, човешко е все пак да допуснем грешка. Какво правим тогава? Всичко необходимо, за да не превръщаме проблема в по-голям ПРОБЛЕМ. Какво означава това? Да не драматизираме случая. От своя страна най-общо това означава да не се паникьосваме: да не се вайкаме, да не се самосъжаляваме и да не се страхуваме. Всяко от тези състояния води след себе си куп неблагоприятни условия. Напротив: трябва да сме убедени, че точно тук – в най-трудния момент – на нас ни се предоставя възможност да проявим своята находчивост, остроумие, инициативност, с една дума да проявим своите творчески способности, което ще ни даде възможност да обърнем нещата в наша полза. Ето защо Учителят Беинса Дуно ни съветва да благодарим за трудностите. Много е важно да не забравяме: всичко се съдържа в ума ни – и доброто и лошото. От нас зависи кое ще проявим.