ОТНОВО ЗА ДУХОВНИЯ ЖИВОТ

Съвремието налага като крайна необходимост създаването на богат духовен живот, за да се развиват хората активно, съобразно потребностите на еволюционния процес във Вселената. Човечеството изостава в създаването на колективно съзнание, адекватно на извършващите се промени. Ние добре разбираме, че не може да се изгради колективно съзнание след като индивидуалното все още не е постигнало необходимото ниво. Затова се стремим да помогнем с напътствия и съвети, за да може човекът да осъзнае своята роля за правилното развитие на Космическата програма за еволюция на Духа. За тази цел е необходимо човешкият дух непрекъснато да се развива и усъвършенства.

Когато говорим за еволюция на човешкия Дух, вие трябва да разбирате формиране на съзнание с висока отговорност за участие в Живота. Казвал съм го в други лекции, но ще го кажа и сега: животът трябва да се приема като процес за познание на Вселената и себепознание на личността. Той е организиран като средството, чрез което човешката душа опознава себе си и Света, и така дава възможност на духа да се развие. Ето защо трябва всеки човек да има свой личен духовен живот. Той ще отговаря преди всичко на неговите умствени потребности и възможности и ще организира възпитанието и развитието на неговата психика. Човекът все още не умее да борави правилно с чувствата и мислите си.

Когато се каже “духовен живот”, хората си мислят, че става дума за нещо много далечно от ежедневието, нещо, което откъсва човека от неговите преки задължения към самия себе си, към близките си и към колектива, към който принадлежи. Точно тук е голямата ви грешка. В миналото хората са водили предимно аскетичен живот, търсейки връзка с Бога. Преобладава мнението, че само там някъде, в отшелническия живот можеш да откриеш истината за Бога и Неговата връзка с хората. Вече е време хората да разберат, че не е нужно да ходят в пещерите, за да чуят гласа на Бога. Не е необходимо да бъдеш отшелник, за да си праведен. Задачата на съвременния човек е да живее в света и със света, да гради обществото и да бъде качествена градивна частица на това общество. Това се постига, когато всеки пожелае да усвои знанията, вложени в добродетелите. Няма значение към кой етнос или към коя религия принадлежиш. Добродетелите имат общочовешка значимост. Знанието, което те притежават създава духовната същност на всеки човек.

Човешкият организъм притежава енергийно-информационна структура, до която все по-убедително се докосват напоследък медицината и физиката. Физическото тяло е видимото – плътта, която на фино енергийно ниво има своя “обвивка”, своя енергийно-информационна структура. Тя е носител на абсолютно пълна информация, свързана със строежа и живота на физическия организъм. В Духа е съхранена програма за индивидуалното духовно развитие на човека.

Направете сравнение с развитието на едно растение. В неговото семенце е съхранена програмата за развитието на това растение – да покълне, да се развие и даде плод. Програмата е енергийно-информационният дял от съществуването на това семенце. Освен неговата твърда форма, която докосвате, то притежава и свое енергийно-информационно поле. Хората не правят изключение от този факт. Той е основният принцип на Сътворението. Всичко има своя духовна същност, т.е. във всичко създадено е внедрена енергийно-информационна структура, носител на програмата за неговото развитие. Затова хората трябва да са убедени, че като елемент от всичко съществуващо те притежават своя информационна същност и чрез Универсалната енергия на Сътворението тази информационна същност намира проявление. Ако хората осъзнаят истината, за която говоря сега, ще могат да приемат и факта, че всеки от тях изначално притежава качества, които в живота на физически план се проявяват като основни черти от неговия характер. Човекът просто се ражда с тях. Затова са толкова различни хората от едно семейство, затова независимо от старанието на родителите да формират според своите разбирания характера на детето си, не постигат желания от тях резултат.

Ето, в тази посока трябва да търсите знание, за да може човешкият ум пълноценно да работи за развитието на духа. Ако човек пожелае, може да открие вложените в неговата душа качества и чрез тях да се развива духовно. Духовният живот изисква само по-добра организация на свободното време и желание, преди всичко желание – каквото правиш, с любов да го правиш. Това е знанието, което носят добродетелите. Ако доброжелателството съпътства всяко действие, ще има разумен и спокоен живот на планетата. Духовният живот трябва да се разбира като състояние на духа за доброжелателни действия. Състоянието на духа може да бъде градивно, само ако човек сложи като основа на своето мислене благото чувство. Чувството за благост носи радост на душата и придава мекота на човешкия глас, мекота на човешкия поглед, на човешките действия. Духовният живот е живот на разумната човешка същност за постигане на връзка със светлата сила на благородната чиста любов. И това се свързва също с желанието. Трябва човек да пожелае, за да може и Бог да му помогне.