ОСЪЩЕСТВИМОСТ НА ХРИСТОВИЯ НРАВСТВЕН ИДЕАЛ

Проф. д-р Иван Панчовски

ОСЪЩЕСТВИМОСТ НА ХРИСТОВИЯ НРАВСТВЕН ИДЕАЛ

Богочовешката личност на Иисус Христос е най-възвишен нравствен идеал. Ето, две хиляди години този идеал блести пред съзнанието на човечеството и привлича много негови синове и дъщери към себе си.

Но осъществим ли е този идеал? Не е ли той толкова възвишен и неземен, че е непригоден за осъществяване от ограничените в духовно-нравствено отношение човеци?

Елементарна етическа истина е, че нравствен идеал, колкото и да би бил възвишен, би загубил своята нравствена ценност и значимост за нас, ако той би носил утопичен характер и би бил неосъществим. Чрез нравствения идеал не само идеалният човек, но и цялото човечество напредва и води смислено съществуване. Идеалът е нравствена и жизнена необходимост, защото в него се съдържа смисълът и възможността на живота. Поради това пред нас със своята идеалност, т.е. възвишеност над емпиричната действителност, нравственият идеал трябва да притежава жизненост, т.е. да бъде близък до живота.

Поставяйки в центъра на вниманието Си етичните теми и считайки ги за най-важното в живота, Иисус от Назарет известил на света възвишено нравствено учение, защото без историята на чудесата и някои мистични изрази, които представят Сина Човечески като Бог, евангелията с техните сентенции и притчи трябва да се считат за едни от най-хубавите сбирки от етични поучения.

Иисус Христос не е моралист и Неговата мисия в света не се е състояла в това, да даде само възвишено нравствено учение. Той е въплътил се Бог и поради това е въплътен нравствен идеал. В евангелията не е изложен някакъв измислен, изкуствено сглобен, безжизнен и схематичен нравствен идеал, а е представена живата и съвършена богочовешка личност на Иисус Христос, като път за нашия живот и за нашето усъвършенстване. В евангелията не се съдържа нито едно нравствено изискване, нито един призив към добродетелност, които не са предварително осъществени в лицето на Иисус Христос. И най-висшето съвършенство – съвършенството на Бог Отец, към което Спасителят призовава света(Матей 5:48), също така не е измислена идея или неосъществен и неосъществим идеал, а е идея-действителност и въплътен идеал в богочовешката личност на Иисус Христос.

Нравствените изисквания, които Иисус Христос отправял към другите, Сам ги осъществявал в дейността си. Поради това всякакви опити на заклети врагове да го заловят в някаква слабост и непоследователност, в грях и провинение, за да Го разобличат и злепоставят пред народа и властта, останали безрезултатни.

Спасителят не дойде на света като социален реформатор или политически революционер и Неговата пряка задача не се е състояла в социално и политическо преустройство на света. Но нека да помним, че никое нравствено и социално обновление на обществото не може да се извърши без духовно прераждане и издигане, ако не на всички, поне на някои или повечето му членове. Ако отделните личности, които съставляват обществото, се проникнат от възвишените начала на Христовото нравствено учение – за безмерната ценност и високото достойнство на всяка човешка личност, за братската любов и взаимопомощ между всички хора и народи – тогава общественият живот лесно може да се обнови, защото законните права на всеки човек и народ ще бъдат зачитани, социалните неправди ще бъдат отстранени и мир, разбирателство и благоденствие ще царуват по целия свят.

Христовият нравствени идеал не обезценява тукашния (земния) свят и живот, а им придава вечна ценност и значимост; той не отклонява погледа на вярващите от нравствената и културната работа в този свят и не ги насочва изключително към отвъдния свят, защото до вечно блаженство в него може да се достигне само чрез абсолютна вярност на нравствения дълг тук на земята.

Идеалът на съвършенството, който е даден от Иисус Христос, не е мечта или предмет на риторична проповед; той е най-необходимото и на всички достъпно ръководство за нравствения живот, както компасът е необходим и достъпен инструмент за ръководство на моряка; само трябва да вярваме както на единия, така и на другия.

Християнското учение за идеала е жизнено учение – то може и трябва да ръководи човечеството.

Иисус Христос не само предявява възвишен нравствен идеал и изисква да го следваме, но също ни поставя в състояние да осъществяваме този идеал, като чрез плодовете на Своя изкупителен подвиг и чрез благодатните дарове на Светия Дух ни превръща в нови човеци и ни дава сили да водим обновен живот на непрекъснато усъвършенстване и богоуподобяване. В това се състои една от съществените разлики на Христовата етика от всяка друга религиозна и философска етика; тя е учение за благодатната нравственост, за живот, в който възвишеният нравствен идеал се осъществява свободно чрез непрекъснатото съдействие на Божията благодатна помощ.

Из книгата на проф. Иван Панчовски „Най-прекрасният”

Университетско издателство „Св.Климент Охридски”

София – 1992