ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!

УЧИТЕЛЯТ ИИСУС ХРИСТОС

ЗА ДУХОВНОТО ПОСЛАНИЕ НА ПРАЗНИКА

Човечеството преминава през своя труден период на духовно осъзнаване. Всички религии и духовни учения, които сега съществуват търпят поражение и в същото време приемат своето обновяване. Конкретно за християнството е добре да се знае, че то носи новият Дух на нравственото осъзнаване на човешкият ум.
Рождество Христово тази годи идва със своя нов приоритет – създаването на устойчив постамент на христовата любов. Това е Духовното Послание на Празника.

Какво означава „Устойчив постамент на христовата любов?”

Устойчив постамент на христовата любов е голямото разбиране на човешкия ум за присъствието на БЛАГОНРАВИЕТО в човешкия живот.
Чували ли сте скоро тази дума „благонравие”? Тя съдържа в себе си Идеята за нравствено обновяване на човешкия ум. Той може и е крайно необходимо да се освободи от своята пресметливост, егоистична нагласа и прекомерна суета.
Благонравието създава условия за отпадане на всички тези стремежи и възможност за живот на благото чувство наречено „човеколюбие”. Човеколюбието стои в основата на християнското учение. За да получи живот това чувство е необходимо хората да постигнат пълно разбиране за БЛАГОНРАВИЕТО като качество в човешкия характер и за БЛАГОНРАВИЕТО като вид психическа енергия.
Като качество БЛАГОНРАВИЕТО изисква от човешкия ум разбиране за смисъла на понятието „благост”. Благостта е добродетел, която дарява човешкият ум и човешката душа със здравословно спокойствие и радост от живота. По този начин тя създава културата на общуването между хората, оформя нивото на тяхното благонравие. Благостта идва в човешкия живот, когато душата е освободена от егоистичните стремежи на ума. Така изначално внедреното в душата желание за живот  получава своята свобода. Чрез благостта живее и творчески се проявява Любовта – любовта на човека към себе си, към ближния, към Природата, към Бога. И точно това е начинът, по който Тя – Благостта се превръща в психическа енергия и утвърждава голямото значение на Благонравието за развитието на живота. Това е живата, работещата за нравственото обновяване на човешката личност Любов – мощната енергия на съзиданието, активната жизнеутвърждаваща сила на сътворението. Ето защо устойчив постамент на Христовата любов е разбирането на вашия ум за Благонравието. Правилното възприемане на тази добродетел от човешкия ум, създава най-здравата основа за проявата на човеколюбието като характерна, отличителна черта на християнското учение. Моето пожелание към всички вас е Духовното Послание на Празника Рождество Христово да достигне до всяка човешка душа.

* * *
Бог ни е дал способността да бъдем служители на Новия Завет, не на буквата, а на Духа, защото буквата убива, а Духът животвори.
ап. Павел

ДВЕ ПРИТЧИ НА ХРИСТОС

Ето, казал Христос, излязъл сеяч да сее; едни зърна паднали на пътя и долетели птици, та ги изкълвали. Други паднали на каменисто място, дето нямало много пръст – скоро поникнали, но и скоро изсъхнали. Трети паднали между тръните, били заглушени от тях и не дали плод. Четвърти паднали на добра земя и дали плод: някои сто, други – шестдесет, и трети – тридесет зърна.
Христос завършил притчата Си с думите:
– Който има уши да слуша, нека слуша!
Апостолите не могли да разберат смисъла на тая притча, затова помолили Христа да им я разясни. И Той дал следното разяснение.
Има люде, които не обичат да слушат и възприемат словото Божие. И ако то попадне в техните сърца, дохожда сатаната като граблива птица и го изкълвава. Това означава семето, паднало на пътя.
Има други, които отначало с радост приемат словото, но то не може да даде у тях плод, защото те са непостоянни; бързо го приемат и бързо го забравят. Това означава семето, паднало на камениста почва.
Посеяното пък в тръни означава ония, които с желание приемат словото, но житейските грижи и удоволствията на тоя свят го заглушават и то не може да даде плод.
А падналото на добра почва са ония люде, които с любов възприемат словото и принасят плод с търпение. (Матей 13:1–9)

Притчата за талантите, която Христос разказва на събралото се множество, винаги ще ни подсеща за изключителната значимост на инициативността в човешкия живот.

Един богат човек трябвало да замине за чужбина. Преди да отпътува той предал имота си на своите слуги. На един дал пет таланта*, на другиго два, а на трети – един. Първият и вторият, като получили парите, употребили ги в работа и придобили още толкова. Третият, обаче, закопал таланта в земята. След време господарят се върнал и поискал сметка от слугите си.
Първият рекъл:
– Господарю, ти ми предаде пет таланта, аз ги разработих и придобих други пет.
– Добре си сторил, добрий ми рабе (служителю), казал господарят. Понеже ти се оказа верен в малкото, над повече ще те поставя. Влез в радостта на своя господар!
Тъй станало и с втория. И той разработил своите два таланта и прибавил други два. И него похвалил господарят.
Третият, като пристъпил, казал:
– Господарю, понеже те знаех, че си лош човек, уплаших се да го не загубя и заринах таланта в земята. Ето ти твоето!
Господарят се ядосал на този свой слуга и му казал:
– Лукавий и ленивий рабе! Щом като си знаел, че съм лош човек, трябваше да дадеш таланта ми в банката, та поне лихва да спечели.
И заповядал господарят на слугите си да хвърлят този недостоен и негоден раб в тъмница, а таланта да дадат на оногова, който имал десет.
И Христос заключил:
– И тъй, всекиму, който има, ще му се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се вземе и онова, което има. (Матей 25:14-30)
_______________________________________________
*Талантът е старогръцка мярка за парична стойност; равнява се на 6000 драхми през I в.сл.Хр.