НАЙ–НЕОБХОДИМИТЕ КАЧЕСТВА

Здравейте, приятели!

Когато човек има възможност да се среща с много и различни хора придобива по-голяма представа за човешкия характер. От всеки човек наблюдателният ум може да научи нещо полезно за себе си, дори и когато липсват такива „екстри” като висока длъжност, висше образование или знатен род. Мъдростта у хората не е приоритет на определени личности. Тя може да бъде ръководна сила в човешкия живот на всички нива от неговото проявление: професионално семейно, обществено … Зная, че e възможно да не приемете това мое твърдение, но също зная и причината поради която го отхвърляте. Причината е във вашето недостатъчно познаване на собствения си интелектуален потенциал. Сега, Аз не казвам, че всеки жител на планетата се ражда мъдрец, но твърдя, че Мъдростта е проявление на житейския опит. А всеки човек придобива много или малко някакъв опит в своя живот. Дори и децата са способни върху основата на опита постигнат в своите игри да проявят известна мъдрост в общуването си с приятели и родители. Но нека да се постараем да си отговорим на въпроса

Какво е определението за Мъдрост?

Мъдростта е синтезирано знание, придобито чрез осъзнато участие в живота и стремеж на човека да разсъждава.

Когато липсва участие, липсва и възможност човек да се учи от Живота; когато липсва стремеж и желание да се разсъждава, неможе да се постигне разумно обяснение на нещата от Живота.

Кое от двете направления е водещото?

Желанието на човека да разсъждава! Когато това желание е устойчиво, човешкият ум постига най-необходимите му качества, за да може да придобива знания.

Какви качества може да придобие човек ако има желание и стремеж да разсъждава?

Наблюдателност и съобразителност са първите и най-необходими качества.

Как помагат тези качества за развитието на личността?

Наблюдателността помага на ума да открива новите и интересни факти в живота. Наблюдателността създава възможности за придобиване на знания чрез практическия опит и не на последно място, наблюдателността предпазва човека от неприятностите в живота.

Съобразителността е много важно качество за адаптирането на човека към определени условия; съобразителността е средство за придобиване на знания; чрез съобразителността знанията се превръщат в опитности, защото човек се учи успешно от всичко, което се опитва да прави.

Кой човек е съобразителен?

Който умее да работи с фактите от живота. Това неможе да се постигне без желанието на човека да разсъждава. Разсъждаващият ум ще използва своята наблюдателност, за да открие фактите; когато е наясно с какъв материал разполага, което ще рече да се е запознал с конкретните факти, той ще ги използва чрез своята съобразителност, за да ги съпостави и така ще постигне конкретно заключение.

Какво наричаме Заключение?

Оформено становище, определена позиция. А това означава възможност за действие. И ето как пред човека се отварят Вратите на Живота. Нищо неможе да замени живото участие в Живота за придобиване на Мъдрост. Дори и да сгреши – един, два пъти, когато човек е постигнал умението да си служи с наблюдателност и съобразителност, ще може да използва допуснатите грешки като материал за придобиване на мъдрост. Но има и още нещо: грешките на човек постигнал въпросните качества, не създават големи трудности и опасности. Такива грешки само подсилват наблюдателността и съобразителността, за да може умът да придобие Мъдрост.

Защо ви говоря за всичко това?

Защото искам да разберете, че Мъдростта се придобива! Придобива я този, който не се страхува от Живота, който с РАЗУМНА СМЕЛОСТ се впуска в различни експерименти, устойчиво и с любов към Живота преследва своята цел.

Защо казвам с любов към Живота преследва своята Цел?

Защото Любовта към Живота не позволява на ума да действа егоистично и комерсиално. Любовта към Живота предпазва от неблагополучия и неприятности, защото дава възможност за разумно общуване на човека с Фактите от Живота.

С Любов към Живота се отнася всеки добронамерен човек. А добронамерените хора живеят по-близо до Истината, защото не се измъчват от егоизъм, завист и омраза. Енергиите на егоизма, завистта и омразата, замъгляват ума и той неможе да работи с качествата, които обсъждаме тук: наблюдателност и съобразителност. Но защо неможе? Защото губи способността да разсъждава!

И до какво Заключение стигнах Аз с моите разсъждения?

Ще го представя като кратка формула: Няма Мъдрост, без Любов към Живота. Няма Любов към Живота без Истина. Няма Истина без Любов и Мъдрост.

Осъществената в Живота взаимозависимост между Любов, Мъдрост и Истина определя неговия Смисъл и Еволюция, определя СМИСЪЛА И ЕВОЛЮЦИЯТА НА СЪТВОРЕНИЕТО.