ГОЛЯМАТА ИСТИНА

Здравейте, приятели!

Животът като училище, винаги ще бъде най-актуалният и най-успешен Учител. Но както всички се досещате, не всеки ученик има желание и стремеж да се учи. Разбира се, много е важно да се отчете и факта, че не всички ученици имат еднакви способности да усвояват знанието, но не по-малко е важно и убеждението на всеки ученик, че ТОЙ МОЖЕ: може да се учи; може да усвоява знание; може да бъде добродетелен, и още от необходимите качества могат да бъдат развивани и утвърждавани във времето на настоящия живот.

Защо започнах тази лекция с точно тези размисли?

Защото Словото, което записваме тук, идва от недрата на Божествената наука, а това означава, че работим със знанието, което е съхранено като Мъдрост чрез Словото на Висшия Разум. Някои го наричат Отец, други – Абсолют, но каквото наименование да използвате, става въпрос за една Разумна Същност, която твори и създава Знание, за да има развитие за Сътворението. Всеки човек се ползва от това Знание и за всеки човек е съществено важно да се стреми практически да оползотвори знанието, до което той сам е достигнал. Така ще може да участва пълноценно в Живота и ще може да придобие свой собствен опит.

Стремежът на личността да оползотвори в своя живот това, което постига като собствен опит и знание, е най-важният и най-градивен фактор в развитието както на Сътворението, така и на самия човек. И ако трябва да дам „указание”, както ни беше препоръчано от читател на сайта, как практически да се работи със Словото на Абсолюта, ще кажа така: Като четете спокойно и като разсъждавате търпеливо, с желание да достигнете до вашата истина, т.е. да достигне всеки до своята истина.

Да достигне всеки до своята истина не означава, че една Истина има много лица. Точно тук човешкият ум допуска голяма грешка.

Ето за какво става въпрос.

Всеки факт от Живота, всяко явление, и всяко проявление съдържат в себе си ГОЛЯМА ИСТИНА и тя произхожда от Сътворението. Това е твърде голям обем от знания, които умът трудно може да усвои за един, два месеца, пък дори и за години. Най-простия пример, който мога да ви дам, за да ме разберете, е желанието на детето да се изкачва на високо. И какво би се получило, ако пуснете едно дете да се изкачи на висок планински връх? Преди всичко, то не би могло самичко да се ориентира в обстановката; после не би му достигнала физическа издържливост да достигне до върха; след това не би могло да осмисли всичко, което вижда, и което му се случва.

Така е и с човека. Истината за Сътворението и за Живота, като процес, чрез който се осъществява еволюцията на всичко Съществуващо е твърде голям Връх за възможностите на човешкия ум. Вие искате да опознаете Бога, искате да знаете всичко за Него, за Вселената, за цялото Сътворение, и толкова сте нетърпеливи да научите това, което ви интересува, че започнахте да вредите не само на себе си, но и на Вселената. А всъщност, развитието на човешкият ум се осъществява успешно, но не и с темповете, които вие искате. Просто не трябва да бързате и да знаете, че всеки има своята истина в зависимост от това до къде се е изкачил по Пътя към Върха. Защото сега в общуването си, в политическите противоборства и в усвояването на Науката, всеки говори за това което е видял, което сам е осъзнал и сам е почувствал. Това е неговата Истина. Тя е субективна Истина, защото е резултат от нивото на развитие, което е постигнал човекът. Но вие трябва живеете с мисълта и съзнанието и за обективната Истина. Тя е резултат от всеобхватното Знание сътворено от могъщия Ум на Висши Разумни Сили – Сили на Съзиданието, организирани от Интелекта на Абсолюта. Ако се ръководи изключително от субективната истина, изкачвайки се към Върха, този, който е все още в ниското ще твърди, примерно, че там има само ниска растителност и може дори да не повярва на другите, които са стигнали по-високия терен и разказват за широтата на хоризонта. Това различие в твърденията показва кой с каква Истина живее, защото тези, които са в ниското, твърде често не могат да видят Пътеката отвъд ниската гъста растителност. Това, което искам да ви кажа е, че не бива да приемате различните твърдения като съществуващи различни Истини. За всяко нещо – за насекомото, за тревичката, за облаците в небето има ЕДНА ИСТИНА. Различието във възприятието на човешкия ум, трябва да бъде ОСЪЗНАТА ИСТИНА, СЪЩЕСТВУВАЩА РЕАЛНОСТ, която да не ви пречи да разговаряте културно – спокойно и разумно. И още нещо: огледайте се, ослушайте се, да не би да се окаже, че вие сте сами по Пътя към Върха. Защото какво от това, че край вас се движат много хора, ако вие не искате да ги чуете или да ги видите, а това означава, че живеете сами, затворени в ограниченото пространство на своята истина. Пълната изолация, която сам човек си създава по Пътя на своя Живот е най-опасната Причина за илюзорната Истина на която той се опира!

Да направим сега обобщение на казаното до тук.

Планинския връх за, който ви говоря е Живота с неговата Мъдрост. Той е най-големият Учител, защото като ви дава Светлина и Въздух, изисква от вас: изисква да бъдете здрави, разумни и добродетелни. Тези три изисквания формират цялата Истина за вашето Съществуване в този свят: здравето ви е нужно, за да можете да се учите и да се развивате; разумността ви е нужна, за да можете добре да се учите и да се развивате; добродетелността ви е нужна, за да можете отлично да се учите и да се развивате.

ГОЛЯМАТА ИСТИНА е вложена в Живота, като изискване към човека за осъзнато отношение към Сътворението. А какво е Сътворението? Природата, Човекът и Бог над тях! Ако вие се грижите за своето здраве, ако се стремите към разумност и добродетелност ще изпълните най-голямата заръка на своя Създател – Висш Разум, Бог Абсолют – нека всеки го възприеме според своята истина, но да знае: ГОЛЯМАТА ИСТИНА вложена в Словото Му изисква от човека да бъде здрав, разумен и добродетелен. Когато се грижите за себе си по този начин, ще постигнете най-правилното практическо приложение на Божията Мъдрост.