ЖИВОТЪТ КАТО ТВОРЧЕСКИ ПРОЦЕС

Здравейте, Приятели!

Вече имахме възможност в предишни наши публикации да обсъждаме Живота като следствие от Идеята за Съзидателност.

Освен като Идея, Животът би трябвало да бъде разглеждан и осъзнаван, и като творчески процес. Идеята за Съзидателност, на която той е проява, в същността си е Програма за създаване и развитие на Сътворението.

Творческият аспект на Процеса Живот трябва да търсим в Съзиданието.

Кога и как се проявява Съзиданието?

Когато се разгръща Идеята, тогава се постига Съзидание, а как ще се прояви то, зависи от организацията, чрез която се осъществява Идеята. Става въпрос за принципно съществуваща Идея. Всяка Идея чрез своето развитие създава Живот.

Кой създава организацията за осъществяването на Идеята?

Човешкият ум!

Съществува нещо много важно, което всички хора познават, но много често го пренебрегват. То се нарича организационни способности на Ума. Те немогат да се проявят, ако умът не се е постарал да си набави необходимото знание и умение да разсъждава като анализира, съпоставя и обобщава фактите. Но това не е всичко.

За да може да разсъждава, човешкият ум трябва да бъде спокоен. Значимостта на връзката между Мисълта и Чувството също сме обсъждали. Сега, когато е необходимо да разгледаме Живота като творчески процес, се налага да отчетем голямата взаимозависимост между Ума и Чувството. Вече знаем, че те са творчески Сили на Съзиданието. Необходимо е обаче да знаем и още нещо: че от начина по-който Умът и Чувството ще участват в организацията, чрез която се осъществява Идеята, ще зависи Времето и Качеството на нейната трансформация. Ще зависи и последователността в развитието на Процеса. И сега вече е време да обясним защо определяме Живота като Процес. Процес е защото:

1. Всичко в неговото проявление е взаимно обвързано: замисъл, инициатива, организация, изпълнение, перспектива;

2. Защото чрез него се проявява причинно-следствената връзка.

И в двете направления, в които се развива Процеса Живот, Разумът е действаща функция на човешкия Ум. Значимостта му е в аналитичните способности и умения за обобщаване и усвояване на информацията от средата, в която живее човекът.

В Живота, усвоеното знание служи за формиране на съзнание, но само когато постигне качеството на структуроопределяща сила по отношение на смисъла и съдържанието на усвоената информация.

Какво е значението на структуроопределящата сила?

Тя създава съответните пластове на знанието, затова я наричаме структуроопределяща. Знанието е многопластово, защото обяснява възникването, развитието и еволюцията на всичко Съществуващо. В този смисъл говорим за Всеобхватно знание.

В рамките на един човешки живот Умът усвоява най-напред само това знание, което е необходимо за оцеляването на индивида в средата, в която живее. То служи като основа, която определя хоризонта на съзнанието. Когато съзнанието се развива устойчиво, постига възможност за проникване в различните пластове на знанието, което изпълва Вселенското енергийно-информационно поле. По този начин човешкото съзнание получава умения и възможности да се ползва от Всеобхватното знание. Неговата способност да се ориентира в най-подходящото за него направление, умението му да постига градивна връзка между различните пластове знание, постигнатото ниво на организационни способности – всичко това взето заедно определя стойността на Времето за един човешки живот. Защо? Защото придобитото знание променя качеството на човешкия живот.

Чрез постигнатата връзка между различните пластове знание, умът получава интерактивно знание. Точно това достижение определя стойността на Времето. Но не бива да пропускаме другата възможност, която създава активността на Ума: Обхвата на Пространството.

За кое Пространство говорим и как се получава това?

За Новите хоризонти на придобитото знание – те създават ново Пространство за Съзнанието.

Когато Животът се проявява, като творчески процес, неговата активност определя стойността на Времето и създава обхвата на Пространството.

Като знаем това, би трябвало да си дадем сметка за значението на интерактивното знание. То има пълно предимство преди всяко друго знание, което идва от конкретната насоченост на вниманието по определена тема. Приоритета, който дава на човешкия ум интерактивното знание, е във възможността да се проследява взаимодействието на различните видове информация, която човек придобива от многопластовото знание. Способността да се открива и отчита взаимодействието на тази информация, дължим на активността на ума. От качеството на извършената от него работа ще определим Стойността на Времето. То ще бъде градивно или деструктивно в зависимост от наличието или отсъствието на съзидателна дейност. Всичко това взето заедно ще определи обхвата на Пространството.

Какво по-конкретно имаме предвид, когато говорим за Пространство и го свързваме с Живота?

Имаме предвид кръгозора, който създава умствената активност. Тук се отчита способността на Ума да възприема и обработва информацията, до която достига. И още нещо: способността на Ума да постига конкретност, точност и яснота на Мислите, които създава и с които работи.

От съществено значение за развитието на Живота е умението на човешкия Ум както да възприема, така и да възпроизвежда възприетата информация. Тази негова способност създава менталното Пространство на човешкия живот. Реално човек живее в средата на това Пространство. Тази среда е толкова важна за човешкото здраве и човешкия живот колкото и средата във физическия свят. Така както се чувстваме в тясна, мрачна и нехигиенична стая, по същия начин се чувстваме и в менталното пространство създадено от мрачни, хаотични мисли, пропити от тревожно чувство.

Когато човек разшири своя кръгозор придобива нови хоризонти в енергийно-информационното поле на Вселената. За човешкия Ум това е ново Пространство и то вече е част от неговата Среда. Всяко ново знание, което носи откритие за конкретната личност, в който и да е от аспектите на Живота, променя менталното Пространство на личния живот. Успеем ли да проникнем до по-високите, или да ги определим като по-трудно достъпните пластове на Всеобхватното знание, ще получим възможност за нашата умствена енергия да се приобщи към енергията на Вселенското информационно поле. Това е доказателство, че сме могли да завишим честотата на вибрациите на нашата Мисъл – Умът ни е работил активно, с добри организационни способности. Или какво се е получило? Нашият Ум е постигнал умението за аналитично мислене и така е проникнал в многопластовото знание на енергийно-информационното поле на Вселената. Вибрациите на човешката Мисъл са достигнали честотата на вибрациите, които ползва енергията на Космическото Пространство.

Каква възможност ни дава така представената информация?

Възможността да покажем, че действително Животът е процес и то творчески процес?

Ето ги и доказателствата: имаме: замисъл, инициатива, организация, изпълнение, перспектива.

В замисъла е въплътена идеята, а както вече ни е известно разгръщането на всяка идея създава Живот. Защо? Защото влиза в действие активността на Ума.: поражда се инициативата; нейното осъществяване изисква организация; изпълнението изисква активност и всичко това създава перспектива. Но за да се стигне до тук в пълна сила се проявява причинно-следствената връзка.

Творческата страна на Процеса откриваме в способността на Ума, респективно на човешкото Съзнание да твори. Това е Съзиданието в човешкия живот. Като цялост Животът непрекъснато се обновява и постига своята еволюция. Животът взет в неговата съвкупност – личен и обществен живот. Не е трудно да си обясним, че това са две части на едно цяло. И какво следва от това? Заключението, че нашето лично разбиране за живота, създава живота на Обществото.