СИЛАТА НА ЧОВЕШКАТА ДУША

Здравейте, приятели!

Причината за тази лекция е все по-засиления интерес на определени личности от научните среди към създаване на изкуствен интелект, а също така и опитите за клониране на хора.

Човешкият организъм се създава и развива в условията на физическия свят. Неговата биопрограма не бива да се смесва с програмата за духовно развитие. Въпреки това той е страна в това развитие.

Човешкият организъм е видимото, материалната проява на духовното, дори в известен смисъл негов двойник. Не би могло да се говори за изпълнение на Космическата програма за еволюция на човешкия род, ако не вземем предвид участието на биоматерията. Биологичният продукт е материалният носител на духовния орган. Факт е човешкото съзнание, но неможе да съществува умствена дейност в условията на физическия свят без мозъчни клетки.

Развитието на Душата е процес колкото духовен, толкова и биохимичен. Няма по-голяма взаимозависимост в Природата от ТАЗИ на тези две страни. Това е същностна проява на живота. Биохимичния елемент на живота има и своите физически качества. Никога не трябва да се разглежда който и да е орган в човешкия организъм или дори и клетка взета от растителния свят, само като материя. Тя или той са субстанцията, чрез която се изявява духовния свят.

Душата е енергия, в чийто състав влизат и други компоненти. Тя е енергия със стойностите на космическо лъчение. В своя състав съдържа фината енергия на Духа – Първичния жизнен импулс и затова дава дълготраен живот на сърцето, а чрез него и на целият организъм. Нейните “молекули” имат кристален строеж, който може да бъде видян и във физическия свят. Когато се наблюдава аурата на който и да било жив организъм, се забелязва, че е в постоянно движение. Тя трепти, както например пламъкът на свещта.Това е и постоянното състояние, в което се намира човешката душа. Причината е в непрекъснатата връзка на Енергията на Душата със светлината. Тя запълва кристалната й решетка и я прави мобилна.

Физическите свойства на душата се проявяват като механичното движение, което забелязваме в човешкия организъм. Това е енергията, която “извира” от сърцето и го поддържа в движение през целия живот – енергията на Духа. Човешкият организъм е носител на тази енергия, но тя не е единствената, чрез която той работи. Храненето, дишането, биохимичните процеси са все източници на енергия, но има една единствена молекула, която идва с наследствената връзка. Тя има материален произход, създава се и се развива според Програмата за наследствеността на биопродукта, който представлява, и съхранява своята информация в мъжките и женските полови клетки. Оттам покълва, за да се развие и да създаде живот. Този живот приема формата на биологично разтворимия продукт на човешкото тяло. Така както семката на един ябълков плод съдържа в себе си цялата информация за стъблото на дървото, което по-късно ще израсте от нея, за листата, цветовете и плодовете, така и в сперматозоида е заложена съответната информация. Земната утроба и женската утроба имат предназначението да създадат живот. Но енергията (душата) на растението идва при него чрез светлината, а енергията (душата) на човека идва при него чрез Силата на Съзидателната енергия (Мисълта на Твореца), която внедрена в Духа се проявява в случая като “Първичен жизнен импулс”.

ДНК е носител на различни модели, които човечеството все още не познава. ДНК е носител на наследствеността както в растителния, така и в животинския свят, но не и на искрата от Първичния жизнен импулс.

Чрез ДНК може да се научи всичко за човешкия организъм, но нищо за неговия дух. Клонираният човек ще носи образа, но не и духа на първообраза. Душата идва от Божествения свят и търси тук, на Земята, своя материален носител. Цяла наука е обяснението за нейното въплъщение. Човешкият род все още не е постигнал необходимото съзнание, за да знае повече от това, което е известно по този въпрос.

Най–същественото, заради което беше предложен този текст, е да предупредим, че Учените могат да клонират даден организъм, но не и да създават истински живот. Клонираният човек не може да има същата енергийна структура като на своя първообраз. Той е възпроизведен продукт, който копира генетичната структура на физическото тяло. Развива се на ниво материална субстанция, без да има връзка с духовната. Той е вид кукла, която не би могла да има свой духовен живот, защото при възпроизводството се променя човешката му същност. Такъв вид “производство” означава отнемане на възможността на човешкия род за духовна еволюция. Точно тук е Силата на човешката душа.