ПРАКТИКА НА СЕБЕПОЗНАНИЕТО

Здравейте, приятели!

Твърде важна задача за всеки човек е потребността, да открие себе си в очите на хората, с които общува. Това е сложна и твърде претенциозна задача, но въпреки това би трябвало да я познавате. И тъй като тя стои дълбоко в съзнанието ви непокътната, Аз ще се постарая да ви я разкрия. Това, за което ви говоря тук се нарича Практика на себепознанието, всъщност това е една от практиките на себепознанието.

Истинското предназначение на тази Практика е личността да се научи да общува с енергията на мисълта и чувството, или това е квантовото проявление на духовната сила на човешкия ум – независимо от това дали става въпрос за твоя ум или за този на събеседника ти. Как се осъществява това общуване? Със стремежа на личността да „чете” в очите на хората. Всеки поглед е проява на конкретна мисъл и чувство. Тогава когато срещнеш погледа на човека е важно да го възприемеш, а не само да го докоснеш.

Когато поглед с погледа се среща се получават две възможности: едната е да усетиш неговата сила, а другата е да останеш безразличен.

Кога погледа на човека излъчва сила?

Когато умът е носител на конкретна Идея.

Какво определя характера на тази сила?

Позицията, с която умът участва в разговора.

Кога човек усеща силата на отсрещния поглед?

Когато участва в общуването съзнателно.

Кога остава безразличен?

Когато възприема събеседника си повърхностно, или най-общо казано в зависимост от личното отношение към събеседника. Това е едната причина, другата е резултат от бездушното отношение на човека към живота.

Защо е важно да възприемеш погледа на човека?

Защото като възприемеш погледа на човека, възприемаш духовната сила на неговия ум. Духовната сила на ума е проява на неговата нравствена същност. Но проявата на нравствената същност е резултат от връзката между човешкия ум и човешкия дух. А вече би трябвало да знаете, че тази връзка определя нивото на съзнанието, тоест, по-високото ниво в развитието на ума. В зависимост от посоката на неговото развитие, този ум ще прояви добронамереност, злонамереност или безразличие. Силата на всяко от тези състояния се излъчва чрез погледа и според нейната проява съдим за нравствената същност на личността..

Как можеш да откриеш себе си в очите на хората, с които общуваш?

Като възприемаш спокойно и непреднамерено погледа на човека. Мисълта и чувството, които той влага в това, което казва, е най-точната информация за искреността на думите, които изрича.

За да можеш да „четеш” в очите на събеседника си е необходимо да имаш принципно изградена реална представа за живота и човека. Това изисква да притежаваш най-напред безпристрастност за оценката, която правиш. Но за да можеш да оцениш това, което се случва, което виждаш, и в което участваш, се изисква да разсъждаваш с БЛАГОразумие. Тази опитност се постига с времето. Ако си достатъчно наблюдателен и съобразителен, ще разбереш, че животът те учи на мъдрост и благоразумие.

И все пак, какво трябва да знаеш когато срещнеш погледа на събеседника си?

Да познаваш две основни правила: първото е да имаш свой добронамерен подход в общуването. Това е Идея, която твоят ум би трябвало да възприеме като принципно правило в общуването с хората. Ако е така, твоят поглед ще бъде ведър, ще бъде и благ. Ако погледа на твоят събеседник също е ведър и благ, напълно естествено е да възприемеш този човек като добронамерен. Сега идва най-важният момент – второто правило: раздялата след разговора. Това е момента, в който можеш да откриеш себе си в очите на другия.

Какво означава това?

Означава, че ако си наблюдателен и непреднамерен по отношение на човека и общуването с него, можеш да разбереш как той те е възприел. Това ще проличи от неговия поглед, а не толкова от думите на пожеланията, които ще ти каже на раздяла. 1. Ако неговият поглед излъчва светлина и радостно усещане, този човек те е възприел като приятел; 2. ако излъчва усещане за респект и уважение, за него ти си умен човек с когото той се съобразява; 3. ако гледа встрани от теб и ти говори, най-вероятно иска да прикрие смущението, което си предизвикал в него или своята неискреност; може да означава и неуважение.

Така че твоето заключение по отношение на възможностите да откриеш себе си в очите на събеседника, може да бъде в три различни направления: първото е, че откриваш потвърждение за себе си като за човек, който е способен да създава благотворна среда за общуване – възприемат те като приятел, значи притежаваш ценното качество „сговорчивост”; второто се свързва с твоите делови способности и притежание на много необходимото качество „градивност”, а това означава способност да претворяваш в добри дела своите мисли и желания; третото направление подсказва, че си останал неразбран – това е създало у човека смущението, но то може да бъде предизвикано и от респект към личността ти; може да означава още, че този човек изобщо не държи на връзката си с теб, че твоето мнение или присъствие няма никаква стойност за него; може и да се стреми да прикрие стаявано лошо чувство към теб.

С какво ти помага умението да откриваш себе си в очите на хората?

Старанието да си създадеш това умение ти помага да постигнеш повече познание за самия себе си. Заключението, което ще направиш, когато анализираш общуването с другите също помага за себепознание, но създава и условия да повишиш своята самовзискателност, наблюдателност, съобразителност и сговорчивост – все качества, които променят живота за добро, повишават неговото Качество. Тук е много важно да се направи едно уточнение: тази практика не бива да се свързва със зависимост от мнението на хората – в смисъл на тревожност от това „ той или тя какво си мисли за мен”, и така да се създава страх от връзката с другите. Ползата от тази Практика на себепознанието е в създаването на нова култура в общуването. Говорим за нова култура, защото тя се проявява на две нива: общуване със себе си, и общуване с хората, като нейното предимство е в утвърждаването на способността за безпристрастна и трезва оценка на собственото Аз и на личността на другия. Човекът придобил тези умения създава градивна, творческа атмосфера за своя живот, а така допринася и за положителната промяна на обществото, в което живее.