СВЕТЛИНАТА Е ЖИВОТ

Драги, приятели, в тази лекция искам да ви запозная по-отблизо със Светлината.

Светлината е живот. Тя е елемент от биологичния организъм на растения, животни, човек. Най-прецизно и най-правилно светлината се отработва от растителната клетка. Това е определен период от филогенезата, защото следващият етап от взаимодействието на живите организми със светлината е свързан с развитието на животинската клетка. В сегашното си съществуване тя все още не е преминала прага на елементарното усвояване на хранителните вещества: поглъщане, разделение на твърди и леки частици, насищане и изчистване с изхвърляне вън от организма на ненужното.

Цел на онтогенезата е превръщането на човешкия организъм в съвършен апарат за работа със слънчеви продукти и пълното оползотворяване на светлинната енергия, нейното превръщане в енергиен фактор за развитието на Живота. Всъщност става дума за абсолютната необходимост от преминаване на човешкия род в следващия период на развитие, и навлизането му в мащабите на Космическата духовна общност.

Космическата духовна общност – това са онези йерархии, които трябва да трансформират връзката с по-нисшите нива на живите организми и да сложат началото на задълбочен процес за внедряване на знания. Целта е да се повдигне духовното развитие на живите организми във Вселената. Там, където то изостава, ще се извърши пълна трансформация както на биологичните същности, така и на връзката с тях. Затова сега тече широко-мащабна Програма за изясняване на необходимостта от промяна в развитието на Живота, изясняване на неговата същност, и живото участие на човешкия род в процесите на еволюцията като РАБОТЕЩО ЖИВО СЪЗНАНИЕ.

В ход е еволюция на Силата Любов в условията на физическия свят. Любовта е най-нежната жива и творяща Сила. Нейното усвояване изисква грамотен подход в работата с човешкото съзнание, затова беше необходимо и запознаването ви по–отблизо с Мисълта.

Биологичният апарат, който изгражда животинската клетка, има твърде сложен, трудно познаваем строеж. В Своята Мъдрост, Създателят е заложил като основа неговата автоматизирана дейност: организмът “сам” направлява дишането, сърцето “само” започва своята работа, всяка клетка има своята разумна програма за самостоятелна дейност и абсолютна интеграция в общата схема. Моториката на организма остава изключително полезна и сега, но вече се отчита недостатъчен коефициент интелигентност. Това означава, че условията за живот в Космоса изискват вече следващо развитие, за да се избегне сегашното паразитиращо съществуване на живите организми. Конкретно на вашата планета сега се употребяват готовите природни богатства: използват се храни и горива, създадени от Природата. Необходимо е да се промени начинът на живот, за да не се изчерпват природните ресурси и така да се унищожават вече създадени и доказали трайността си Космически обекти. Това е едното направление на еволюционните процеси. Другото е свързано със следващата точка от Програмата за еволюция в Космическото пространство. Тя изисква с оглед и на току-що казаното за природните ресурси, с оглед и на цикличността, заложена в процеса “Интеграция в духовното пространство”, човешкият организъм да претърпи съответната промяна, която ще го направи пригоден да усвоява пълноценно светлината и чрез нея да функционира с нов ритъм. Това налага неговото влизане в полето на жизнено-трансформиращите енергии. За целта е необходимо пълно о с ъ з н а в а н е на СИЛАТА ЛЮБОВ. Чрез това осъзнаване човек влиза в БЛАГОРОДНО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ със заобикалящата го среда. Това взаимодействие от своя страна предопределя изпълнението на ПРИНЦИПА НА ВЗАИМООТДАВАНЕТО. Така се създават условия за работа в двете насоки: пълноценно усвояване на светлинната енергия по биохимичен път и нейното пълноценно усвояване чрез Мисълта.

Усвояването на светлината от човешкия организъм е твърде сложен процес, чиято дейност остава все още недостатъчно изучена. В голяма степен това се дължи на недоусъвършенстваната медицинска техника и на слабата сетивност на човешкия организъм. Въпросът има и друга страна. За да може да се проследи усвояването на светлината, трябва да се познава достатъчно добре нейната способност да прониква в живата клетка, както и способността на биологичния организъм да възприема и обработва светлина.

Всичко в материалния свят има свой еквивалент в духовния свят. Цялата Вселена, обаче се изгражда от Светлината, от нейната светлинна енергия. Структурата на светлинните пластове определя съответният начин на живот. Светлинните пластове постигат своя обем и плътност в зависимост от енергията, която ги насища. Тази енергия определя нивата, които съдействат за развитието на живот във Вселената. Кои Светове какви пластове ще населяват, зависи от тяхната приспособимост към честотата на вибрациите на съответния енергиен пласт. Колкото повече е изразена честотата, толкова повече се изисква съответната субстанция да има своята олекотена структура. От тук и голямата потребност за човешкият организъм да усвоява Светлината като основен източник за своя живот.

Истинската причина за градивната роля на светлинната енергия не би могла да бъде обяснена, ако не разглеждаме светлината като субстрат. В качеството си на катализатор тя участва във всички градивни процеси във Вселената. Със своите химични свойства тя ръководи жизнените процеси в живите организми. Но светлината има и физични свойства и те засягат най-вече нейното движение и способността й да изгражда плътността на формите Не е възможно да се получи съвместяване на енергийните нива при този процес, ако няма условие за тяхната взаимна отдаденост. И тук е много важно за Човешкия Ум да си даде сметка, че той непрекъснато създава и излъчва в Пространството Мисли и Чувства. В своята същност ТЕ СА ЕНЕРГИЙНИ ФОРМИ. Никой от моделите на енергийните форми не може да съществува, ако не го приеме средата, т.е. ако светлинният пласт, в който се създава новата форма, не приеме нейното лъчение. Светлинният пласт или я приема или я отхвърля, като не разрешава изобщо нейното формиране. Решаващият фактор тук е нивото на вибрациите. Това означава, че ако се направи опит за изкуствено внедряване на формата в тази среда, тя ще бъде изхвърлена чрез силата на съществуващото там лъчение. В Природата по естествен път не може да се случи такова вмешателство. Замисляли ли сте се някога какво е количеството, а и качеството на Светлината във вашите Мисли и Чувства? В Природата всяко нещо си има своето място и конкретна реализация, а човешкият ум е една от съграждащите Сили в Природата!

Светлинните потоци на Слънчевия Диск са идващият към Земята Живот. Той е сътворен от Силата на Висшия Разум. Тя е толкова активна, че може да материализира във всеки миг, във всяка част от секундата всичко, което е необходимо. Когато се казва, че Бог е Любов, трябва да се има предвид Неговата изключителна способност чрез материализиране на Своята Мисъл да постига Сътворение, но създадено с изключително благородна цел. Идейното съответствие между Мисълта на Създателя – Висшият Разум и Човешкият Разум, е необходимото условие за развитието на Живота, за неговата пълноценна еволюция. Сега си отговорете, доколко Благородната Цел ръководи Човешката Мисъл в процеса на нейната активност.

Светлината е Мисъл, а Мисълта – Светлина. И едното и другото са творческа основа на съграждащото се. Светлината идва от Създателя, за да създаде Времето, Пространството и всичко в него. Светлината на Човешката Мисъл идва в Живота, за да създаде Времето и Пространството за неговото дейно развитие.

Светлината има многостранна активност чрез пулсиращата в нея енергия. Светлинната енергия е невидимия Творец, защото чрез нея се проявява Разумната Сила на Сътворението. Така както в един разтвор не виждате кристалите на солта, а тя присъства вътре в течността, така Сила, Мисъл и Светлина са едно цяло, един Разтвор – СВЕТЛИННАТА ЕНЕРГИЯ, която е в основата на всичко Съществуващо.