ПО ОБРАЗ И ПОДОБИЕ БОЖИЕ

Здравейте, приятели!

Необходимост е съвременния човек да потърси връзка с Принципа Взаимоотдаване, да го опознае и да усвои знанието, с което Той служи на Сътворението.

Знанието, което произлиза от наличието и влиянието на Взаимоотдаването като Принцип, се проявява в Живота в две основни направления: Доброжелателност и Активност. Двигател и на двете направления е желанието на човека да опознае себе си. Без реалистична себепредстава няма развитие, няма напредък, няма благоразумно усъвършенстване на личността. Всичко това пряко се отразява както на еволюцията на Живота, така и на еволюцията на Сътворението. И тук най-напред Умът трябва да открие изключителното значение на взаимодействието, което той е призван да осъществи в рамките на един човешки живот. За какво става въпрос? За способността на Ума да направлява активността на човешкия организъм. Ако тази способност бъде пренебрегната, Принципът Взаимоотдаване ще бъде изключен от човешкия живот. От тук произлизат тежките последици най-напред в личен план по отношение на човешкото здраве и след това като двойно увеличена причина за неадекватно отношение към Живота и Природата.

В първия случай, когато става въпрос за човешкото здраве, способността на Ума да направлява активността на човешкият организъм би трябвало да се проявява най-вече в създаване на условия за укрепване и активност на човешката психика.

Макар и вече напреднал в науката, човекът не е оценил голямото значение на един все още пренебрегван ФАКТ – адаптацията на човешката душа за живот в условията на физическия свят. Някои хора остават чужди на средата, в която живеят, чужди дори и на себе си, защото не познават това изискване. А то възниква като усещане, което се отразява на начина по който човек възприема себе си и средата, в която живее, усещане, което дори се отразява съвсем пряко върху нагласата за живот.

Неспособността на човешката душа да се адаптира към условията във физическия свят е преди всичко психичен проблем. Той възниква тогава, когато духовната същност на човека остава затворена в рамките на своята територия. А тя е вътрешно организирана, виртуална представа за Време и Пространство. Какво означава това?

Тогава, когато душата на човека се подготвя за своя нов живот, тя участва в съставянето на Програмата за личностно развитие в новата среда. Всяка такава Програма с набелязаните конкретни Идеи за осъществяване на това развитие определя Времето и Пространството за Живот в новата среда. За да бъде реализирана Програмата би трябвало Духът, Душата и Умът да влязат в активно взаимодействие както помежду си, така и във взаимодействие между тях самите и човешкият организъм.

Умът, Духът и Душата създават и определят естеството и характера на духовната същност в условията на физическия свят. Вие често говорите за хармонична връзка между Ум, Душа и Дух, но гледате на тази връзка твърде повърхностно, възприемате я от нейната външна страна. Разгледано в истинския си смисъл, според своето предназначение, изречението „Хармонична връзка между Ум, Душа и Дух” казва, че е постигнато Взаимно отдаване между тях, което означава взаимно проникване на творческите им сили. Взаимното отдаване между тези духовни същности създава Целостта на човешката Духовна Същност.

В болшинството от случаите тази връзка не е осъзната като взаимодействие вътре в рамките на духовната Цялост. За да бъде осъзната тя, човек трябва да приеме Себе си, като духовно същество съставено от три основни Същности: Дух, Душа и Ум. Това не ви ли напомня за твърдението, че Бог съществува като Отец, Дух и Слово ( Син). И още: човекът е създаден по образ и подобие Божие. В конкретния случай, тъй като разглеждаме човешката духовна същност, ще използвам аналогията, за да ви кажа, че при човека Душата е Отеца, тоест Основната Съзидателната Енергия, от която произлиза цялото Сътворение. Тя дава живот и на човека. Духът, чрез който се проявява Отеца, е Дух и при вас, но с тази разлика, че при Него той е всесилната и всеобхватна ИНТЕЛИГЕНТНОСТ НА СЪТВОРЕНИЕТО, а при човека, духът е неговия интелектуален потенциал, който също се проявява чрез своето ниво на интелигентност.

Синът или Словото при Отеца, е Неговото живо проявление. Той чрез Него твори. „В началото бе Словото”, записа Йоан. Чрез Словото работи, Висшата Мисъл на Твореца – Създател на всичко съществуващо.

При човека Умът е призван да говори и твори. В обхвата на един човешки живот, личността се проявява чрез, вездесъщата, творяща сила на Съзидателната енергия и затова казваме, че Бог е вътре в човека; човекът е личност тогава когато неговият Ум и Дух осъществят пълно взаимодействие, за да може Принципът на Взаимоотдаването да реализира правилно жизнената енергия в организма, енергията на Съзидателната Сила. Едва тогава човешката душа може да прояви своята Божествена същност.

Способността на Ума да направлява активността на човешкия организъм може да бъде успешно проявена само когато Духовната Същност на човека е осъзната в нейната Цялост. Благоразумното взаимодействие между Ум, Душа и Дух, създава едното от двете Направления, чрез които се проявява Принципът Взаимоотдаване – Доброжелателност. Когато е в действие това направление, работи човешката духовна същност в своята цялост. Когато тя се проявява в своята цялост, ще знаем, че е задействано и второто направление, чрез което се проявява Принципът Взаимоотдаване – Активността. Както вече казах, двигател на тези две направления е желанието на човека да опознае себе си. Това желание предхожда всичко друго, което се случва в човешкия живот. Защо? Защото успоредно с опознаването на самия себе си човек опознава Живота и Природата. Отношението към собствената личност би трябвало да произлиза от разбирането за благоразумно взаимодействие вътре в човешката духовна същност, за да може Тя в своята Цялост да създаде условия за активността и на организма. Или за какво говоря Аз сега? За известното ви твърдение „Здрав Дух в здраво тяло”. Благоразумно изградената цялост на човешката духовна същност, създава най-добрите възможности за активност на организма чрез своята психика, биохимия и биофизика. Това означава Добро Здраве. Доброто здраве е активно работещият ФАКТОР за пълноценното, разумно участие на човешката личност в Живота. Постигнато ли е такова участие, ще има постижение и в развитието, първо на личността, после на обществото и в крайна сметка, човечеството ще постигне развитие и усъвършенстване на Живота.