ПРИНЦИПЪТ ВЗАИМООТДАВАНЕ

Здравейте, приятели!

С тази публикация ще продължим да разглеждаме Принципа Взаимоотдаване като основополагащ фактор в създаването на Сътворението и неговата еволюция.

Принципът Взаимоотдаване се проявява на всички нива на Сътворението. Навсякъде неговото проявление има една единствена, вездесъща и сакрална по своята значимост Функция – укрепване и устойчивост на ПРОЦЕСИТЕ в Природата и Живота.

Този Принцип е аспект от проявата на Силите на Съзиданието и използва Силата на Привличането като преосмисля нейното Направление. Чрез Принципа на Взаимоотдаване Силите на Привличане получават своята ЦЕЛЕУСТРЕМЕНОСТ. Така те придобиват устойчивост и конкретно предназначение – решаващо за Процесите на развитието в Природата и Живота.

Текста, който публикуваме тук, разглежда необходимостта от взаимност между Човека и Природата. И тъй като Човекът е пренебрегнал в голяма степен тази връзка, Ние сме включили по-конкретна информация за наличните проблеми и неблагоприятни последствия за Природата и Живота от това недоглеждане.

Този текст е част от книгата „Езотерични записки” , и който се интересува повече от влиянието на Принципа Взаимоотдаване може да потърси книгата на този сайт. Там Принципът е свързан повече с науката и природата. Сега нашата цел е да разгледаме Взаимоотдаването като Принцип в Живота и ще се потрудим за това в следващи публикации.

НОВАТА НАУКА

В Природата се срещат явления, които науката все още не може да обясни. Причината за тяхната “мистична” проява се крие в абсолютната и пълна намеса на Божията воля и нейното непознаване. Това обяснение не би задоволило в никакъв случай учените, но то съдържа в себе си Истината. Тя е резултат от взаимозависимостта на Явленията в Природата, а тази взаимозависимост е проява на Замисъла, който изпълняват Висшите Сили, Разумните сили в Природата, чиято активност възприемаме като Божия воля. Когато разглеждаме каквото и да било явление, винаги трябва към фактите да прибавяме коефициент на интелигентност, присъщ на съответните вещества, които си взаимодействат. Нищо не би могло да се случи, както в Природата, така и в човешкия живот, ако няма взаимодействие. Колкото повече се задълбочава взаимодействието, толкова повече се проявява взаимозависимостта, но за да се стигне до качествен процес в проявата на конкретното явление или действие, е необходимо да има ВЗАИМООТДАВАНЕ. Взаимоотдаването е основа, то е градивният принцип за правилното развитие на Космическата програма за еволюцията на живота на тази планета.

Взаимоотдаването изисква добро познаване на природните закони, премахване на противоборството както между отделните хора, така и между народите и още повече – премахване на противоборството между Човека и Природата.

(продължението можете да прочетете в книгата)

ДЕЙСТВИЕ СПОРЕД ПРИНЦИПА НА ВЗАИМООТДАВАНЕТО

За да получи своето практическо приложение Принципът на Взаимоотдаването, е необходимо да влязат в действие няколко Правила. Те са свързани с напълно конструктивния замисъл за развитие на ЧОВЕКОЛЮБИВА НАУКА. Сегашната научна дейност преследва предимно прагматични, потребителски интереси и в нейното развитие вече е пренебрегнат първоначалният познавателен характер. Сега в “научните” лаборатории и вече в живота се прилага пълна експлоатация на науката. Новопридобитите знания целят преди всичко да вземат от Природата. Нейното ограбване и замърсяване не е възможно да продължи, още повече че то придоби разрушителни размери.

Принципът на Взаимоотдаването, макар и заложен още в Замисъла за Сътворението, не е използван практически. Неговата идея има приложение предимно в света на ангелската йерархия и по-нагоре. В материалния свят, където е особено необходим, този Принцип не се прилага.

Ето и правилата, които биха улеснили изключително много неговото използване:

ПЪРВО ПРАВИЛО

За добронамерен подход в отношенията Човек – Природа.

Изисквания, които го съпътстват:

1. Да се ограничи преминаването на космическите кораби в небесното пространство.

2. Да не се създават изкуствени спътници на Земята.

3. Да не се използва ракетно-ядрено гориво.

Последствия от тези дейности:

1. Замърсяване на йоносферата и превръщането й в басейн, от който към Земята изтичат киселинни дъждове.

Използването на ядреното гориво за летателните апарати допринася за замърсяването на слънчевата корона с вредни радиоактивни примеси, които във вид на газове преминават в космическото пространство, откъдето чрез специфична трансформация влизат в състава на различните природни обекти и същностни явления като движение на въздушните пластове, периодични структурни промени на въздушния басейн, увеличаване силата на земните радиоактивни лъчения чрез “вмешателство” по изкуствен начин, т.е. чрез въздействието от човешката намеса в природните структури.

Влиянието на радиоактивните елементи, произведени по изкуствен начин, върху природните обекти вече има свои конкретни неблагоприятни последствия.

ПЪРВО и изключително застрашаващо човешкото здраве е влиянието на вече замърсената слънчева корона върху живота на Земята.

Тук е нужна малко повече фактология:

І Факт: Ядрената бомбардировка върху Хирошима и Нагазаки.

ІІ Факт: Периодичните повреди на различните ядрени електроцентрали, които извеждат в пространството газове и летливи вещества, които имат способността да се съединяват с азота в атмосферата и чрез него да достигат неподозирани за човешкия ум разстояния.

ІІІ Факт: Летливите вещества, които ядреното производство приема като допустими стойности в природата, имат способността да се приобщават към въздушните атмосферни течения, в чийто състав преобладава въглеродът. Достигнали космическите стойности на въглеродните съединения, те се превръщат във фини капчици радиоактивна “роса”, която, преминала през лъчите на Слънцето, сублимира в изпарения с нова химическа формула. Слънчевите лъчи вече получават силата на ядреномагнитни лъчи, които увреждат кислорода, разрушават неговата способност да стимулира развитието в растителния свят и го прави по-трудно усвоим от човешкия организъм – става по -трудно преносим от кръвта.

ІV факт: Израждането на клетките в човешкия организъм и превръщането им в туморни в голяма степен се дължи на радиоактивния прах, който се разпространява чрез ракетното гориво в обсега на земната обвивка.

Чрез общия атмосферен фон, който обгръща Земята, на изключителни височини в Космическото пространство навлизат все още не особено голямо количество радиоактивни елементи, които освободени от влиянието на азота, добиват способност за вихрово спираловидно движение, което се ускорява толкова повече, колкото се увеличава влиянието на хелия. Достигат се възможности за по-тежките химически елементи на урана да се превърнат в носещи кристални структури за новосъздаденото вещество, което успява да влезе в състава на атомния спектър на слънчевия диск. Високите температури връщат на Земята дообработените от тях тежки химически елементи като фини частици на светлината с разграждащо свойство за биологичния материал. Разграждащото свойство се проявява в способността да разранява , “да разгражда” всичко, което има плазмена основа. Застрашен е не само животът на планетата Земя, но има опасност впоследствие да се стигне до нарушаване жизненото равновесие и на други космически обекти. Макар и не точно в същата форма, живот има и на всяка друга планета от Слънчевата система.

Това най-общо може да се каже за атмосферата. По отношение конкретно на Земята трябва да се види голямата опасност от подземните ядрени опити. Това, което става в дълбочината на земните пластове след ядрена експлозия, трябва да бъде проучено много по-задълбочено. Сътресението, което съпътства експлозията, създава условия не само за разместване на пластовете, но и за активно движение на газовете, съхранени в земните недра. Те се импулсират от силата на ядрената експлозия, като получават начален тласък за своето разширяване. Експлозията въвежда, макар и локално, нови честоти, които ускоряват вибрацията и създават условия за вторична експлозия вътре в земните недра. Това е една от причините за изкуствено предизвикани земни трусове.

Изнесените дотук факти показват, че науката в своето “прогресивно” развитие на този етап не допринася никаква полза за разумните взаимоотношения между човека и Природата. Науката в този си вид не служи безкористно на човека. Напротив – ограбва неговото жизнено пространство. Впрочем науката в този си вид е творение преди всичко на комерсиалния човешки ум.

Това, което е дадено от Бога, за да служи на еволюцията на живота, е изкористено от човешкия ум. И точно тук най-ясно проличава как и до каква степен ч о в е к ъ т ЗЛОУПОТРЕБЯВА с правото си на свободен избор. Човекът има свободната воля да избира своя път за развитие, но той получи това право твърде рано – преди още да е изградил своята нравствена същност.

Радея

Езотерични записки”

издателство „Хелиопол” 2006