ОСНОВОПОЛАГАЩИЯТ ПРИНЦИП

Здравейте приятели!

С тази лекция се връщаме съвсем в началото на Нашата съвместна работа – Нашата, на Учителите от Всемирната научно-образователна програма, и общуването ни с вас – хората на духовния труд. В началото – преди 14 години, Радея записа първата лекция за първата книга от поредицата „Езотерични записки”, и там беше представен Принципът на Взаимоотдаването. Този Принцип от тогава не е разглеждан, не е обсъждан така както изисква неговата функция. А каква е тази функция? Тя е фундаментална, ОСНОВОПОЛАГАЩА! Без реализацията на този Принцип не би съществувала Вселената, не би съществувал Животът!

Принципът на Взаимоотдаването е механизъм, чрез който се проявява всичко Съществуващо. Не би могло да се реализира нито едно явление, нито един процес в Природата и Живота без неговото участие.

Как работи този Принцип?

Чрез взаимното привличане? И сега ще си позволя по-конкретна информация по темата, защото тя е необходима, за да бъде възприето правилно влиянието на този Принцип в Живота.

За да се осъществи взаимно привличане, трябва да се задейства Импулса на Разпознаването. Какво означава това? Енергийна връзка между различните аспекти на Жизнената Сила, която присъства като Потенция във всяка частица на Сътворението.

Всяка частица, независимо за какво говорим – атом или субатомна частица, акумулира у себе си енергия в резултат на собствената си вибрация. Знаете, че вибрациите са изначална активност на всеки елемент от Сътворението. В зависимост от начина и силата на своето движение, т.е. на проявената вибрация, частицата създава първо в своето вътрешно „пространство”, а после и около себе си „поле”. То определя „масата” на тази частица и става причина за необходимостта от взаимодействие с подобните нему силови полета. Това взаимодействие Учените на планетата определят като привличане. И то си е привличане, защото осъществява ВЗАИМНОСТ между различните елементи на Сътворението. Този вид взаимодействие, приобщава сродните Сили на Съзиданието. Те „битуват” като Потенция, съхранени в Жизнената Сила. Като родово понятие Ние ги назоваваме Жизнена Енергия, но знаем, че аспектите на тази Енергия, които изграждат нейния състав, или по-точно казано участват в нейния строеж, се проявяват като Съзидателни Сили. Те са „Съзидателни”, защото тяхната активност съгражда – създава формата и я изпълва със съдържание. Това става възможно в резултат на взаимодействието на тези Сили помежду им. Аналог на това взаимодействие в Живота е междуличностното общуване. То е успешно и градивно там, където се прояви взаимно привличане .

Аспектите на Жизнената Сила, представляват различни нейни нюанси, чиято характеристика се определя от внедрената информация, тоест от вложената Програма във всяка субатомна частица. Така че: В Пространството няма празно Пространство.

Как да се разбира това твърдение? Като обяснение за наличието на Разумна Организация на Сътворението. Присъствието на Разум (Информация) е повсеместно. Плътността на наличната Информация определя масата на субатомната частица. Масата има съществено значение за осъществяването на привличането, защото ТЯ – Масата е количеството Разумна Сила, която осъществява Съзидателните Процеси. Ако тази Разумна Сила не съществуваше, нямаше да съществува и всичко останало – всичко, което е Сътворението.

Всяко съществуващо Нещо, освен количество, притежава и качество. Качеството на Разумната Сила, т.е. на наличната Информация, в Света на Квантовата Реалност се възприема като ЗНАЧИМОСТ. Значимостта на Разумната Сила се определя от нейното участие в Съзидателната деятелност. Това трябва да ви подскаже, че колкото по-активно и колкото по-стойностно се проявява Разумната Сила, толкова по-високо е качеството на нейното присъствие в Съзидателната деятелност на Сътворението.

Макар и да изглежда абстрактно, това знание е необходимо, за да може да се получи ясна представа за действащото във Вселената Свойство за всеобщото привличане и неговото значение в човешкия живот.

Този, който е чел предходните лекции, в които сме говорили за Живота като Процес, не може да не открие аналогия с основните моменти на настоящия текст: В Природата и в Живота действа един и същ ПРИНЦИП. Неговото действие ви е известно като Закон за привличането. Физиката разглежда Силите действащи според този Закон, като гравитационни сили. Същия този Закон в своята Основа се проявява в Живота, но в много по-жив и активен аспект, като Принцип на Взаимоотдаването.

Аспектите на Жизнената Сила в Живота се проявяват чрез човешкия Ум. Те работят като проявени или стаени чувства, като проявена или стаена сила на Ума, тоест както в Природата действат потенциални и проявени (кинетични) сили. Разликата тук е в ролята на човешкия Ум. Той създава или отхвърля възможностите и условията, при които може да се прояви Принципът на Взаимоотдаването. В Природата и в двата си аспекта, Жизнената сила – потенциална и кинетична, се проявява под влиянието на внедрената в Нея Програма за всеобщо привличане. В човешкият живот тази Програма има същите възможности и същата сила за проявление, Но . . . , но тук тя среща друга Сила – тази на Ума, която получава своите възможности за действие в зависимост от Закона за Свободната воля, и също толкова значимо – в зависимост от Нравствения Закон. Ето защо в условията на Живота Принципът на Взаимоотдаването не се проявява в своята изначална сила. Той се намира под влиянието на човешкия Ум – редуциран и видоизменен.

Как се проявява този принцип в съвременния живот, какво е неговото предназначение, какво е значението на неговото присъствие в човешките взаимоотношения, и още повече какво е значението на неговото отсъствие – това са все въпроси, върху които предстои да разсъждаваме.