НАШАТА ПОЗИЦИЯ ЗА МОРАЛА

Здравейте, приятели!

Настоящото съвремие изисква възприемането на една основна концепция, която да е пряко свързана със структурата и организацията на човешкото общество. Такава концепция изисква да се признае силата на Божественото творческо начало.

Какво показва досегашната практика? Най-напред трябва да се обърне внимание на очевадния факт, че се създава, без да се твори. Творческият процес изисква съпричастност, изисква да се работи всеотдайно и с много любов за това, което се създава. Сега на практика се изработват проекти, пускат се в обръщение множество идеи, те се превръщат по-късно в доходоносни, прагматични програми и всичко е в интерес на печелившата дейност. По този начин се стигна и до дехуманизираната наука. Тя е лишена от моралната основа на съзидателната човеколюбива дейност. В този смисъл би трябвало да се изясни що е морал, кой го определя и защо е нужен на човечеството.

Що е морал?

Отговорността да създаваш!

Мислите, чувствата и действията също са продукт, който се създава от човека – тук, в условията на физическия свят. Те също трябва да се създават с отговорност и оттам трябва да се тръгне, за да се търси корена и основата на морала. Той произхожда от човешкото съзнание, защото то е двигател и критерий за всичко, което се случва. Двигател е дотолкова, доколкото може да участва в създаването на всяка мисъл или действие, и критерий, доколкото може да даде оценка на собственото си поведение.

МОРАЛ Е ОТГОВОРНОСТТА ДА СЪЗДАВАШ!

Всичко тръгва оттук. Всеки, който създава каквото и да било, трябва да си отговори на въпроса защо го прави. И когато отговорът идва, за да потвърди комерсиалните подбуди, тогава създаденото ще бъде в противоречие с изискванията за морал. Защо? Защото този, който създава с отговорност, ще направи възможно съществуването само на потребното за човешкия живот и неговата еволюция. В този смисъл за потребно трябва да се възприема само онова, което създава комфорт на тялото и Ума, за да се чувстват спокойно и удобно. Всичко друго, което приема формата на лукс, създава излишък, който води до затлачване на енергийните структури на правилната мисъл. Тя се изгражда с помощта на Съзнанието и чрез нея То придобива способността да прояви усвоеното, т.е. осъзнатото.

Отговорността да създаваш пряко се свързва с “производството” на мисли. В първа част на книгата “Езотерични записки” в специална лекция беше обяснено, че мисълта идва при човека от нивата на Висшата Йерархия. Той трябва да знае, че за него остава отговорността да приеме или да отхвърли дадена мисъл. Другото, което трябва да знае човек, е че му е дарена възможност вече сам да създава мисли и да развива умствената си способност да разсъждава. За сега много повече е развита чувствителността на човека и тук той трябва да е прекомерно внимателен, защото в голяма степен за проявата на чувствата има външна причина. В едни случаи това е влиянието на обективно съществуващото, а в други – сблъсъкът на обективното със субективното.

Необходимо е още да се знае, че субективното се проявява и чрез състоянието на организма – това е много важен фактор за зараждането и проявата на определени чувства. Тяхното преминаване в емоционални действия понякога става изненадващо за самия човек. Така той може да създаде “емоционални отпадъци” – нещо, което няма да е полезно както за него, така и за другите. Все още тук, в тази част от човешкия живот, хората не се замислят изобщо за отговорността да създават. Наличието на морал в емоционалния свят на човека е изключително сериозна и все още недостатъчно дискутирана тема. Тя трябва да се обсъжда, защото чрез силата на чувствата се акумулира и съответната психоенергия в пространството и оттук отговорността да създаваш става двойно по-голяма.

Другото, което свързваме с мислите и чувствата, е действието. Отговорността за действията – добри или лоши, принадлежи на човека. И тук трябва да се изтъкне колко той е неграмотен по отношение на това свое морално задължение. Много хора не се чувстват отговорни за това, което вършат, камо ли за мислите и чувствата си.

Защо е тази, във висша степен проявена безотговорност, че да се стигне чак до сегашното състояние на природата, предизвикващо сериозна опасност от екологична катастрофа?

Защото, поради своето невежество, човекът не може да си обясни, че той е част от Цялото. Той – с това, което създава, и с другото, което не създава, участва в цялостната структура на Пространството. Той е част от живота на Вселената. Чрез него се проявява Силата на Сътворението, чрез него работи Замисълът на Твореца.

Човекът не е нещо, спуснато без идея и необходимост на планетата. Той е нужен за развитието на Цялото и в този смисъл неговата отговорност да създава се проявява още по-отчетливо. Действията се ръководят от мислите, но само при тези хора, които имат съответното Съзнание. От своя страна това означава, че хората могат да бъдат отговорни за своите действия тогава, когато са постигнали крайно необходимата координация между знания и опит, между ум и воля.

И какво излиза сега? Не може да има морал там, където съществува невежество. Човекът трябва да изгради съответното ниво на себепознание, за да достигне до отговорността да създава. Просветеният човек разбира последствията от своите действия, и когато знае, че те могат както да унищожават, така и да съграждат, неговата отговорност ще се проявява в по-голяма степен. В такъв случай как ще отговорим на въпроса кой определя морала? Само по един начин – моралът се определя от необходимостта за живот на Цялото. Всичко, което може да унищожава Природата, е неморално. Никога не трябва да се забравя, че човекът е част от нея и на този етап от своето съществуване много активно работи за самоунищожението си. Никога не бива да се забравя разрушителната сила на мислите, чувствата и действията. Ето как от само себе си дойде отговорът на въпроса:

Защо е нужен на човека морал?

За да оцелее!!! За да се запази животът на планетата! За да остане чисто Космическото пространство! За да бъде човекът градивна част от Цялото!

Как ще бъде постигнато всичко това?

ЧРЕЗ ПРОСВЕТЛЕНИЕ!!!

Като се постарае човек да научи най-необходимото за себе си, за собствения си организъм и за неговата духовна същност, за умствените способности и богатството на емоционалния свят, с които е дарен, като поиска да види и вън от собственото си субективно изградено пространство, в което се е затворил, и така да оцени стойността на това, което е получил наготово – собствения си организъм и цялата Природа, чрез които живее. За хармоничната връзка помежду им е създадена специална ПРОГРАМА. Тя се подчинява на ЗАКОНИТЕ, КОИТО ОПРЕДЕЛЯТ ПРИРОДОСЪОБРАЗНИЯ ЖИВОТ, а той е неотменна част от всичко, което Е Вселената.

От тази лекция трябва едно да се запомни: нравственото развитие на човечеството не може и не трябва да зависи от борбата и смяната на морала на различните социални формации и класи. Чрез тях се изявяват онези хора, които служат на ограничените себелюбиви интереси за власт, богатство и надмощие над другите. Ако вие споделяте тяхното мнение за нравственост и морал, ще обслужвате техните интереси и ще бъдете удобното средство, чрез което те ще господстват. Така човечеството ще затъва още повече в тоталната криза, в която е изпаднало, а вашето невежество ще ви доведе до ръба на оцеляването – вашето оцеляване, за което работят всички Светли Сили във Вселената.

Да се запази животът на планетата! Това сега е най-съществената част от дейността на Всемирната научно-образователна програма. Колкото и да не сте го свързвали досега, отсега нататък трябва да видите пряката връзка между морала, с който е създадена съществуващата материална и духовна култура и еволюцията на човешкия род.

Отговорността да създаваш! – Това е силата, която ще спаси човечеството от самоунищожение и ще даде възможност да се прояви в Живота Божественото творческо начало.

 

* * *

Научих ,че съм дух свободен
за всяка своя мисъл отговорен
дори за чувството, за действието
за песента изпята, за казаното
било то скверно или свято.

Разбрах,че всичко тленно ще отмре –
вещите и телата ми дори, временното
в мен ще изгори, за да се роди във форма нова
така се изразява тук преходността ,
но отдаването ще си остане моя дял във вечността.

Б. Митрев

08.11.2017г.