ФОРМУЛАТА НА АКТИВНОСТТА

Здравейте, приятели!

Предходната лекция завърши със следните думи:

Всеобхватното Знание съществува в Обсега на активността на Ума и Чувството, защото те са Сили на Съзиданието в Космическото Пространство. Двете Сили създават, съграждат или рушат в зависимост от информационната стойност на проявяващата се чрез тях Сила. Ето защо човешкият Ум трябва да познава Формулата на активността, която отключва или задържа проявлението на Силите на Съзиданието. И тъй като тя има връзка с Конкретното знание ще продължим темата в следващата лекция.

Да разгледаме по-конкретно този текст.

Всеобхватното знание съществува в обсега на активността на Ума и Чувството, защото те са Сили на Съзиданието в Космическото пространство.”

Може ли човешкият ум да си представи ОБСЕГА на активността на Ума и Чувството?

Аз ще ви кажа, че това е Сътворението в неговата цялост. Всичко сътворено е следствие от активността на Ума и Чувството. Те са Сили на Съзиданието, защото техният Източник е Висшата Разумна Активност на Творящата Енергия. Впрочем, определението за Енергия, което Ние правим е : Енергията е Продукт, създаден от Активността на Силата. Като се знае това, е необходимо да се има предвид, че в Космическото пространство Силата съществува изначално и Тя започва да се проявява едва, когато постигне АКТИВНОСТ. Активираната, изначално създадена Сила, съществува като ТВОРЧЕСКА СИЛА. В зависимост от направлението на активността се постига диференцирането на Силите. Най-общо съществуват три основни Сили: Съзидателна, Деструктивна и Разрушителна. Всяка от тях има своя характеристика.

Съзидателната Сила винаги съгражда. Тя е носител на творческата активност на Любовта. Нищо трайно и истинско не може да се роди без Любов. А там където има Любов има Мъдрост и Истина.

Съзидателната Сила създава Сътворението, тя стои в основата на Живота.

Деструктивната Сила има задачата да обновява Формата на всичко Съществуващо. Тя разгражда, но не унищожава, защото запазва същността на Сътвореното, неговата изначална духовна същност. Всеки от вас трябва да знае, че нищо не може да бъде унищожено щом е запазена, щом съществува неговата ДУХОВНА СЪЩНОСТ. Ето защо Деструктивната Сила е Обновителна Сила. Тя променя формата като работи за нейното усъвършенстване, и по този начин помага на Силата на Съзиданието да прояви пълноценно своя творчески потенциал. Как става това? Като се постигне сътрудничество между двете Сили – Съзидателна и Деструктивна, за да бъде постигнато ново по-високо ниво на обновената форма. За ново Ниво говорим тогава, когато в резултат на АКТИВНОСТТА на двете Сили обновената Форма получава Нов Живот. Нов Живот, защото чрез активността на Силите на Съзиданието, усъвършенстване получава не само Формата, но и нейното съдържание. Тогава се отчита надграждане, Развитие на Духовната Същност на съответната Форма. Като запазва своя Вид, тя започва да работи за обновяване вече и на Рода.

Разрушителната Сила притежава потенциала на Унищожението. За Унищожение говорим тогава, когато е разрушена не само формата, но и нейното съдържание. Тук възниква въпроса: Разрушеното съдържание разгражда ли Духовната Същност на Съществуващото, или съществува ли пълно Унищожение?

За да отговорим на този въпрос ще трябва да уточним, какво трябва да се разбира когато говорим за Съдържание на Формата. Съдържанието е вид Информация, която е организирана в съответствие със семантичната стойност на въплътената в нея Идея. Идеята определя направлението на Активността. Тогава, когато бъде разградена Идейната Същност на Съдържанието, то губи своето предназначение. Всяко нещо, което загуби своето предназначение става безполезно, губи своята потребност. Но на кое Ниво? На Нивото на Материалния свят. В Духовния свят, Идеята никога не изчезва. Тя може да бъде лишена от възможност да се прояви като я отделим от съдържанието, но в своята същност Идеята запазва потенциала си. Семантичната стойност на Идеята определя Направлението, чрез нея се проявява конкретното предназначение на съответната Форма.

И сега да уточним: Без Идея, съдържанието губи своя смисъл. То обаче продължава да съществува на най-ниското ниво на Сътворението – елемент с неорганизирано направление. И така както вие употребявате строителния материал получен след като сте отнели покрива и сте съборили стените на къщата, така и това съдържание, може да бъде употребено от нечий Ум. Той ще трябва да открие нова Идея, за да може да събере разпиляното съдържание и да го употреби, да създаде от него форма изпълнена с обновено или ново съдържание.

В рамките на един човешки живот, когато говорим за съдържание, трябва да допълним, че става въпрос за съхранените опитности, а те какво са? Те са строителния материал, който може да послужи за създаването на всяко действие, за изграждането на професионален опит, на трудова или творческа биография на личността. Стига да е жива Идеята! Основната Идея, която придава Смисъл на Съдържанието за всяка форма, както в Макрокосмоса, така и в Микрокосмоса е Идеята „Живот”.

ТВОРЕЦЪТ, в качеството Си на Висш Разум създава Живота като Идея за усъвършенстване на Сътворението. Затова Съвършенството на Твореца е Цел и на човешкия творчески потенциал. Животът е Идея, която активира дори и най-елементарните частици на Сътворението да Вибрират. А това означава, какво? Означава, че всичко сътворено се стреми към Живот, защото той е АКТИВНОСТ, чрез която ТВОРЧЕСКИЯТ ПОТЕНЦИАЛ НА СИЛИТЕ НА СЪЗИДАНИЕТО СЪЗДАВА И НЕПРЕКЪСНАТО ОБНОВЯВА СВЕТА. Смисълът на съществуването на Света се определя от Идеята „Живот”. Умът и Чувството в качеството си на Сили на Сътворението създават и постоянно обновяват Света. Той – Светът – е „територията”, на която работи и се проявява Всеобхватното Знание. Светът не в рамките на вашия тясно ограничен кръгозор, защото Свят е и цялата Вселена с кипящия в нея Живот. Така че когато говорим за „Идеята Живот”, Ние разбираме жизнената активност на Сътворението. Тази активност не може да се прояви без Конкретното знание. Впрочем тя е тръгнала от там – от Конкретното Знание, за да се разгърне и достигне мащабите на Всеобхватно Знание. Висшият Разум е първият Създател на Конкретно Знание, за да може след милиарди години, то да достигне размерите, на Всеобхватно знание. Сега вече, човекът като притежател на разум, е призван със своя Ум и придобит Опит да създава Конкретно знание. То служи за разширяване на Всеобхватното Знание, защото го допълва и обновява. И тук всеки човек трябва да открива значимостта на своя живот. Защото казах, че Животът е Идея, Идеята изпълва със смисъл Съдържанието на Формата, наречена от човешкия Ум Вселена. Първообразът на Духовната Същност на Сътворението, както и Първообразът на Духовната Същност на Човека, съдържат в себе си Формулата на Активността. Тази Формула може да бъде записана така:

A = I + S

C

А е активността, I е Идеята, S e Съдържанието, а С е Силата, Силата на Съзиданието, внедрена във всяка частица на Сътворението. Какво разбираме от тази формула? Става ясно, че всяка Форма – обект, явление, дори и частица – постига Активност на Силата когато Идеята и Съдържанието са в пълно взаимодействие.

Чувството събужда Силата за Активност, но Умът работи с нея.

Казах, че Умът и Чувството, са Сили на Съзиданието в Космическото Пространство. Двете Сили създават, съграждат или рушат в зависимост от информационната стойност на проявяващата се чрез тях Сила. Когато човек знае това и познава Формулата на Активността, той винаги ще търси и ще се стреми да открива Идеята в съдържанието на Информацията, с която се запознава. Без правилно възприета Идея, човешкият Ум не може да открие Информационната Стойност на действащата Сила на Мисълта или Чувството, които той създава, и с които се среща чрез общуването си с хората и природата. От тук вече става разбираемо защо човешкият Ум трябва да познава Формулата на активността. Защо? Защото това познание ще му даде възможност да бъде Фактор в проявлението на Силите на Съзиданието. Умът и Чувството на Човека също са Сили на Съзиданието. Когато те работят в синхрон създават Осъзнатото Аз, а то отработва Конкретното знание. Чрез това знание Осъзнатото Аз, се свързва с Висшият Аз и чрез него прониква в пределите на Всеобхватното знание. Така Микрокосмоса и Макрокосмоса взаимно се допълват. Те не са паралелно съществуващи реалности, а ЕДИННО ЦЯЛО в чиято Духовна Същност е внедрена ИДЕЯТА ЖИВОТ.