ЗА МАКРОКОСМОСА И МИКРОКОСМОСА

Здравейте, приятели!

Всеки човек притежава собствени Сили на Развитието, които трябва добре да познава. Връзката на Ума с тези Сили би трябвало да бъде непрекъсната и съвсем пряка.

Аз Съм един от Учителите на човечеството, Който навреме е успял да открие тази връзка и да я използва за своето духовно израстване. Кога и как е станало това? Когато Моето осъзнато Аз, в периода на земния Ми живот, започна да създава своята разумна Сила за въздействие върху човешката Ми представа за Моята личност. А как стана? Като започнах да разглеждам и възприемам Себе Си като Творение на Висшите Разумни Сили.

Първото нещо, което усвоих като възможност беше начинът по който започнах да възприемам себе си. Той се проявяваше като отношението на моят Ум към моето тяло. Умът ми използваше всяко действие, за да наблюдава различните форми, чрез които се проявяват Силите на Развитието. Започнах да осъзнавам присъствието на всяка клетка в тази структура, която изграждаше моят организъм. Установих изключителния синхрон в работата на Ум, Светлина и Енергийна Активност. Те са в пълна взаимозависимост. След внимателното разглеждане на тази взаимозависимост разбрах, че моят Ум ще е напълно безпомощен, ако не му помага Светлината. Малко по-бавно, но започнах да различавам присъствието на Силата на Светлината в Потока от Светлина, започнах да забелязвам причината за възникването на нейната активност, разбрах, че за да се получи всичко това съществува Подбудител и установих, че Той Е! Той Е Ментална Сила – Енергийно-Информационно Присъствие, Което НАСИЩА Пространството със Своята РАЗУМНА Активност. Активността на това Присъствие се изразява в способността Му да генерира Идеи, които от своя страна представляват завършена енергийно-информационна Структура. Те съдържат в Себе си Знание (информация) и Енергия, която присъства като потенция в рамките на Образа, който идентифицира съответната Идея. Стигнах и до Разбирането, че тази потенциална енергия, се превръща в кинетична, т.е. Знанието започва да работи, което ще рече да се проявява, когато Идеята бъде привлечена от съответстваща й Сила. Беше ми необходимо време, за да постигна Разбирането, че тази Сила е Желанието на Ума. Но имаше и още Нещо, Което ми беше трудно да осъзная. Това е наличието на Източник, от който Идеите получават Направление за своето присъствие в Пространството. Защото, както по-късно разбрах, Присъствието на Идеите в Пространството не е пасивна форма на Наличност, а целесъобразно организирана йерархия на Разумни Сили на Съзиданието.

Силите на Съзиданието са най-висшата форма на Идейно Присъствие в Пространството. Субект на тяхната Съзидателна Сила е идейният Образ – Този, с Когото се идентифицира Идеята. Когато говорим за Него, трябва да знаем, че става въпрос за Импулс, който съдържа в Себе Си определен Код на Програма с конкретно съдържание. Съществуват множество такива Програми, в които е концентрирано Знание. Всяка Програма използва целенасочено както Знанието, така и своята кодова организация, за да може да създаде Направление. Така Идеите намират своето приложение в различните светове на Сътворението.

Във всяка Програма Е вложен Разум. Това е жива, работеща Сила, която оказва пълно съдействие за разгръщането на Идеите. По този начин Тя – Работещата Сила се проявява като Творец. Или какво се получава? Менталната Сила на Сътворението – Висшият Разум, генерира Идеи и създава всички необходими условия, за тяхното осъществяване, за пресътворяването им в конкретни действия, явления, обекти. По този начин Те насищат Пространството с енергията на своята Творческа Активност. Това е Причината съвременният човешки Ум да говори за наличието на Разум в Пространството. От тук съдим за порасналите умствени възможности на човека и за неговата способност да усвоява Знанието, с което е наситено Вселенското енергийно-информационно Поле – Макрокосмоса. По подобие на него е устроен Микрокосмоса – човешката енергийно-информационна същност.

В енергийно-информационното ментално поле на човешкия Ум работят Силите на Развитието. Това е проявата на Творческата Активност на човешката духовна същност. Тя представлява добре организирана взаимовръзка между Дух , Душа и Ум. Когато тази взаимовръзка работи спокойно и ритмично, в условията на физическия свят се създава осъзнатото Аз. То добива Разумната Сила, чрез която въздейства върху човешките представи, когато Умът разчете Програмата вложена в Духа. Тогава в рамките на един човешки живот се проявява Знанието – цялото интелектуално и емоционално богатство на Духът и Душата.