„НАЙ-ПРЕКРАСНИЯТ“

23.07.2017г.

РАДЕЯ

„НАЙ-ПРЕКРАСНИЯТ”

Все по-често напоследък се говори за необходимостта от промяна в настоящия начин на живот. Тревожно се обсъждат проблеми в политиката, в социалния живот и екологията. За съжаление във всяко начинание приоритет се дава на материалните интереси и всичко се свързва с печалбата до толкова, че се стига до незачитане на човешките права. Човечеството непрекъснато се спъва в собственото си ограничено разбиране за настоящото развитие и бъдещето на Живота. А за да бъде той добър за мнозинството от хората, би трябвало да се потърсят възможности за неговото извисяване до нивото на духовно организирана, жива и благородна проява на човешкия ум.
Животът – през всичките години на съществуването си, е доказал, че неговото съдържание, неговата стойност и смислено развитие зависят от нравствената сила на човешката мисъл, на човешкия ум. Това е колкото явна необходимост, толкова и ожесточено отричана възможност. За нравственото обновяване на обществения живот се говори като за наивна, утопична по своята същност идея. А в действителност става въпрос за възприемане на добродетелта като основно средство за промяна на човешкото общество. Съществува и жив пример, как със силата на нравственото обновяване на личността, човешкият живот може да постигне своята здравословна промяна. Това е примерът оставен на човечеството от Учителя Исус Христос, наричан още Спасителят. Той е създал Учение, чиято същност, може да се определи като човеколюбие.
Професорът по богословие д-р Иван Панчовси е направил чудесно монографично изследване в книгата „Най-прекрасният”, издадена през 1992 г. от Университетско издателство „Св. Климент Охридски”. На страниците на тази книга читателят се запознава с духовният образ на Богочовека Исус Христос. И най-важното: всеки непредубеден читател може да се увери, че човечеството, още от преди 2000 години, е получило най-истинският, нагледният пример за своето духовно-нравствено обновяване.
Тук предлагам кратки откъси от тази книга.

* * *
Спасителят проявил през земния Си живот всички възможни добродетели и превърнал живота Си в сбор от прояви на добродетелност.
В евангелията не се съдържа нито едно нравствено изискване, нито един призив към добродетелност, които не са предварително осъществени в лицето на Иисус Христос.
Нравствените изисквания, които Той отправял към другите, Сам ги осъществявал в дейността си.
* * *
Богочовешката личност на Исус Христос е най-възвишен нравствен идеал.
Чрез нравствения идеал не само идеалният човек, но и цялото човечество напредва и води смислено съществуване. Идеалът е нравствена и жизнена необходимост, защото в него се съдържа смисълът и възможността на живота.
Спасителят не дойде на света като социален реформатор или политически революционер и Неговата пряка задача не се е състояла в социално и политическо преустройство на света. И нека да помним, че никое нравствено и социално обновяване на обществото не може да се извърши без духовно прераждане и издигане, ако не на всички, поне на някои или повечето му членове. Ако отделните личности, които съставляват обществото, се проникнат от възвишените начала на Христовото нравствено учение – за безмерната ценност и високото достойнство на всяка човешка личност, за братската любов и взаимопомощ между всички хора и народи – тогава обществения живот лесно може да се обнови, защото законните права на всеки човек и народ ще бъдат зачитани, социалните неправди ще бъдат отстранени и мир, разбирателство и благоденствие ще царуват по целия свят.
Христовият нравствен идеал не обезценява тукашния свят и живот, а им придава вечна ценност и значимост, той не отклонява погледа на вярващите от нравствената и културната работа в този свят и не ги насочва изключително към отвъдния свят, защото до вечно блаженство в него може да се достигне само чрез абсолютната вярност на нравствения дълг тук на земята.
Както установената тук характеристика на Иисус Христос, така и контрастиращите твърдения свидетелстват, че Той не е принадлежал изцяло към никой народ и не е носил у Себе Си особеностите на никое историческо време. Може да се каже, че Иисус Христос притежавал достойнствата на всички народи, но бил свободен от техните слабости. В Богочовешката си личност Спасителят е въплъщавал универсалното, общочовешкото и вечното на всяка историческа епоха, а не ограничено-националното и исторически-конюнктурното.
С моралното Си учение и с нравствения си образ Иисус Христос се издига над национални и исторически условности и ограничения. Той очертава пред света вечен нравствен идеал и служи за общочовешки нравствен образец.