УЧИЛИЩЕТО НА ЖИВОТА

Това е най-висшето училище, училището с най-динамичната и най-наситена със знание Програма.

В това училище всеки ученик има своя класна стая. Тя е проектирана в съзнанието му. Там той не е сам. Посещават го Учители, които го учат как да живее. Твърде често ученикът не разбира кой му говори и какво му казва, дори до толкова е зает със себе си, че не осъзнава къде се намира – в класната стая или е вън от нея.

Учителите настойчиво търсят възможности за своята преподавателска работа, говорят за ежедневните елементарни задължения на ученика, стремят се деликатно да подсказват най-необходимото знание, поставят важни, ориентировъчни знаци по пътя към Училището, и всичко това остава незабелязано от мнозинството ученици.

Теренът на който е разположено Училището година след година, ден след ден придобива все по-тревожен вид. Някои райони са обрасли с бурени, други са превърнати в сметища; има и напълно непроходими участъци, поради множеството натрупани идеи, които чакат връзка с човешки ум, за да разкрият богатството си. Точно там е най-интересно. Всяка Идея се стреми да привлече човешкия ум и излъчва от себе си звук, цвят и светлина. От силата на тази активност участъкът се превръща в многоцветно, огнено Пространство, наситено с енергията на будните чакащи Идеи. Но дори и този Дар, стои неоползотворен от човешкият ум. Прозорците и вратите на класните стаи остават затворени. С Времето, Училището на Живота започва да губи своето предназначение. Връзката между Учители и ученици е закърняла. Губи се и връзката между класните стаи. Тя е почти заличена. Някогашните широки и светли коридори сега вече приличат на тесни, мрачни тунели. И въпреки всичко това, малцината работещи ученици вярват, че е възможно човешкият ум да се събуди и да осъзнае къде се намира! Тънка е нишката, чрез която те поддържат връзка с Учителите, но пък е много здрава. По тази нишка протичат Силите на Любовта и Благоразумието. Учениците вдъхновено приемат новото знание и се стремят да го превърнат в светлина за всеки човешки ум. Учителите се радват на това усърдие, защото откриват в него благородството на човешката душа.

Само ТЯ – благородната човешка душа може да спаси човечеството. Защо само ТЯ? Защото благородната човешка душа е постигнала най-висшата и най-перспективна Цел! Целта, която определя смисъла на Живота, този Живот, който с еволюцията си се превръща в част от Всемирната Сила на Съзиданието. Ние Учителите го наричаме „ОБЛАГОРОДЕН”.

Кога човешката душа постига най-висшата Цел за настоящия си Живот?

Когато създаде условие за пряка връзка между духа и ума.

Кога и как душата може да създаде това условие?

Когато се отърси от своето минало и повярва в своето бъдеще.

Колкото и да е било добро миналото от предходния живот на която и да е душа, то вече е минало. Пътят на всяка човешка душа е определен от Създателя като Път към Съвършенството. Затова нивото от предходния Живот може само да послужи като основа за бъдещо развитие. Предназначението на човешкия ум е в настоящия живот да търси, да открива и да анализира всички умения и способности, които притежава духът. В него е въплътена духовната същност на човешката личност. За по-добра яснота ще уточня, че душата е енергия, духът информация, а умът импулс , който активира духът и душата за творческа дейност.

Душата се отърсва от своето минало и заживява с вяра в бъдещето когато постигне жива, действена връзка между тези три елемента на човешката духовна същност. Тогава казваме, че Душата е постигнала най-висшата Цел в настоящия си Живот. Защо Душата? Защото всяка Душа е частица от Благородната Сила на Съзиданието. А кой създава тази Сила? Създава я вечната и непреходна Сила на Божественото творческо начало; благородната Сила, чрез която Бог – Висшият Космически Разум твори. Животът е най-активната форма, чрез която се проявява Неговата творческа дейност. Затова той е най-висшето училище, с най-динамичната и най-наситена със знание Програма.