ДУХЪТ НА СЛОВОТО

Здравейте, приятели!

Ние – Учителите от Всемирното Бяло Братство, които работим чрез Всемирната научно-образователна програма за еволюцията на човечеството, вярваме, че можем да бъдем много полезни за вас чрез новата инициатива, която започнахме миналата седмица. За да е по-прегледна нашата работа ви предлагаме тематичен подбор на цитатите от Словото, което записахме до тук. Започнахме миналата седмица с проследяване на връзката между Дух, Душа, Ум, и тяхното възприемане и възпроизвеждане на Чувството. Ще продължим този подбор, като Моята препоръка към вас е когато четете текстовете да търсите връзка между казаното там и вашите живи впечатления от действителността. Основната цел на Нашето начинание е да ви дадем възможност за сравнение между Идеята вложена в Макропрограмата за еволюция на Живота, т.е. Промисъла на Създателя, и Идеята, която ръководи човешкия ум за Живот на планетата. По този начин всеки би могъл да си отговори до колко е правилна посоката на неговата лична ориентация и какво още би трябвало да учи. Чрез цитатите ще можете да проследите и напътствията за вашето духовно общуване с Бога, което заема важно място в Словото.

ДУХ, ДУША; УМ И ЧУВСТВО

* * *

Вътрешното разбиране на нещата от Живота е гаранция за тяхното правилно използване.

* * *

Условията, в които живее човек, се менят постоянно, а с тях се менят и изискванията към него. Той трябва да съумее да отговори правилно, за да бъде адекватен на новите условия.

* * *

Кроткият човек умее да ръководи своите мисли и чувства. Той може да запази хладнокръвие, дори и когато обстоятелствата го предизвикват. Кротостта е резултат от интелигентността и възвишеността на човешкия Дух.

* * *

Силата на човешкия Дух се крие в неговия стремеж да се прояви. Проявата на човешкия Дух не се заключава само в неговата възможност да подпомага еволюцията на умственото развитие, но и в създаването и изграждането на Съзнание.

* * *

Духът развива Програмата за конкретно израстване на личността тогава, когато Душата му даде необходимата свобода. Душата може да създаде условията, в които Духът да работи целенасочено, ако приеме Вярата като критерий в подхода на духовното развитие и като отправна точка за всяко начинание.

* * *

Зърното на Вярата е посято изначално в човешката Душа. Тя е енергийният източник на живот, който съдържа в себе си на първо място Любов – Любовта на Бога към Своето Творение; Вяра – Вярата в Бога и Божествения произход на живота; Надежда, която трябва да се разбира като упование в добронамерения ход на Божествения План за развитие на Живота във физическия свят, и като упование в силата на човешкия Дух..

* * *

Духът проявява своята сила и когато Умът започне да разгръща страниците на познанието. Чрез познанието Мисълта изгражда Разум, а Разумът изработва умствения потенциал. Той (Разумът) е нишката, по която върви знанието, за да се съхрани вече приобщено към опитностите като Съзнание. Ако Душата в този период е била освободена от предразсъдъците на физическия свят, тя ще е дала възможност на зърното на Вярата да покълне.

* * *

Новото отношение към Силата на човешкия Дух изисква задълбочено себепознание. На нивото на своята грамотност в областта на себепознанието, всеки човек може да използва това, което му е дарено от Бог, за да може преминавайки през физическия свят, да стъпи на следващото стъпало от стълбицата на духовната еволюция, да постигне духовно съзряване.

* * *

Вярата в Бога е основно жизнеутвърждаващо чувство, защото то създава съвършено различна нагласа в изпълнението дори на обикновените делнични задължения.

* * *

Човеклюбието доказва наличието на пряка връзка между човешкото и Великото Съзнание.

* * *

Като търсите помощ от Бога, за вашето духовно развитие, трябва да сте много внимателни, за да не отхвърлите основното си задължение: сами да потърсите вашето лично предназначение в този свят, което ви е определено още с раждането. Затова, когато се обръщате към Бога за помощ и искате просветление, ще казвате, че искате да се прояви вашата душа като Божие творение. Това означава, че вие искате да дадете живот у себе си на онази изначална връзка с Бога, която сте имали в деня и преди деня на своето рождение като души в този свят.

* * *

Когато се молите Бог да просветли Ума ви или да ви даде нови знания, ще трябва да сте се потрудите първо да усвоите от съкровищницата на вашата душа онези скъпоценни дарове, които Той е вложил в духовната ви същност. Вие трябва да оползотворите първо това, което ви е дадено, и тогава да искате.

* * *

Когато просите от Бога прошка за ваши грешки и обещавате, че няма повече да ги повтаряте, или че ще се стараете да не ги допускате повече, не забравяйте, че това не са просто казани думи, а изречено обещание, което има стойността на сключен с Бога договор за коректност от ваша страна в отношенията ви с Него.