ЗА ВНИМАНИЕТО, ОМРАЗАТА И ОЩЕ НЕЩО

Здравейте, приятели!

Всеки от вас споделя мнението, че животът в последните години не само е много труден, с усложнени човешки взаимоотношения, но и все повече се ожесточава. Малцина обаче, разсъждават върху причината за това явление. А то е все по значимо, защото се вижда вече много ясно силата, чрез която се опорочават и трайно се увреждат човешките взаимоотношения.

От къде идва тази Сила, какво или кой я създава?

Всичко е в ума на човека – и доброто и лошото. Когато умът разсъждава правилно и човешкият живот се подрежда правилно. Когато, обаче, мислите и действията произлизат само и единствено от личния интерес на човека, тогава несъмнено се допускат грешки. Ако този човек заема ръководна позиция в държавата, неговото поведение – мисленето и действията му се отразяват на живота на всички хора от тази държава.

За съжаление, човешкото съзнание все още не е дорасло до правилното разбиране за отговорността да се живее. Тази отговорност изисква от човешкия ум – независимо от това дали става въпрос за обущар или президент – светли мисли или най-общо казано доброжелателност. Само че сега никой не мисли за отговорността да се живее и виждаме какво е следствието от проявата на безотговорност: нетърпимост и явно изявена омраза между хората. Ето го и отговора на въпроса: Безотговорността за начина на живот, поражда Силата, която уврежда човешките взаимоотношения и така се стига до опорочаването на живота. ? Безотговорността е резултат от пълната убеденост на хората, че всичко им е позволено, и че всичко им принадлежи.

Има и още нещо, което също се свързва с отговорността да се живее. Омразата съществува от когато човекът е усетил едно друго чувство, и то се нарича завист. Завистта е първопричина не само за омразата. Завистливият човек е съвършен подлец и лицемер. Той създава интриги, клюкарства и се стреми да унищожи човека на когото завижда. Всичко това се събира в едно понятие: Омраза.

Омразата не се ли родее най-вече с човеконенавистта?

Да, така е, но човеконенавистта възниква при този, който е готов да унищожи себеподобния, независимо по какъв начин. Човеконенавистта е крайната форма, чрез която се проявява съществуващата омраза.

Може ли да се каже, че човек, който мрази е способен да се промени към по-добро, но за този, който ненавижда няма спасение?!

Винаги има спасение за човека! Дори и за най-коравосърдечия убиец! Никой не е обречен да живее вечно като лош човек. Не забравяйте, че всеки човек е Божие творение и като такъв е създаден с Любов, нещо повече: любовта е вложена в човешката духовна същност както и всички останали добродетели.

Е, как така изведнъж тази любов се превръща в омраза и дори в човекненавист!?

Грешиш! Любовта не се превръща в омраза! Омразата се проявява като следствие от завистта.

Значи могат да съществуват успоредно любов и завист, така ли!?

Колкото и странно да изглежда, така е! За да бъда по-добре разбран, ще кажа, че в случая, любовта просто не е предмет на човешкото внимание. В човешкия живот придобива значение само онова нещо, което е предмет на конкретно внимание. Всичко останало може да съществува, но когато с него не се занимава никой, то губи своята стойност. Затова във вашите взаимоотношения съществува пренебрежението. То е най-голямото наказание за човешкия труд, за усилието на когото и да е да създаде нещо.

Пренебрежението към определен човек е резултат от силно изявена човеконенавист. То е показно подминаване на човека като Божие творение, омаловажаване на човешкия труд, подценяване на вложените с определена цел усилия.

Винаги ли човек съзнателно се отдава на негативните чувства като завист, омраза, злоба?

Тук съществуват два изключително важни момента: единият е когато възниква завистта, а другият е когато човек започне да вреди. В тези случаи вие говорите за умишлени действия,но не винаги е така.

В първия случай, когато възниква завистта умът разсъждава, но лошото е, че такива разсъждения са крайно неправилни. Завистта се проявява най-често, когато човек е изключителен егоцентрик. Такъв човек се стреми той да бъде в центъра на вниманието, било в колектива, при приятели, или в обществото. Когато някой друг е по-добър професионалист от него, по-интересен в колектива или компанията, и прави добро впечатление, егоцентрика се чувства застрашен. Вниманието на другите вече не е само негов приоритет и това го угнетява. Вече е налице причината такъв човек да търси възможности за отстраняване на по-способния от него. Тогава се проявяват омразата и злобата с всички уродливи форми на тяхната проява. Завистливият започва да вреди – не мисли за нищо друго, освен да отстрани въпросната личност.

Но това, той го прави съзнателно! В по-тежките случаи дори може и да убие!

Отново грешиш! Казах, че когато човек намери причина за своята завист, той разсъждава, но това са неправилни разсъждения. Ако са правилни размислите му, те няма да допуснат завистта изобщо да възникне. Напротив, когато се появи по-добрият професионалист, това би трябвало да се посрещне с радост и с надеждата, че ще се получи нещо добро за повече хора.

Неправилните разсъждения създават тежки, угнетяващи чувства. Те изместват ума от неговата функция да разсъждава и да контролира действията. Нововъзникналото чувство става първопричина за активност. Да, тогава човек може и да убие, но това се получава, защото не мисли. Умът, в такива случаи е блокиран от чувството. В съзнанието остава само мисълта, че този човек трябва да бъде отстранен или наказан, каквото е било решението. Попитайте човек, който е бил в силна емоционална възбуда, когато се успокои какво помни от преживяното. Затова в много от случаите когато премине гнева, човек съжалява за стореното.

Сега разбирам защо в християнската етика гневът и завистта са включени в списъка на седемте смъртни гряха. Има ли начин по който човек да се предпази от тези чувства?

Какво казах Аз по-горе: В човешкият живот придобива значение само онова нещо, което е обект на конкретно внимание. Когато умът се концентрира върху определена мисъл може да я разтегне до неузнаваемост – и за добро, и за лошо. Така е и с чувството – може да го превърне в стихия. Затова е изключително важно за всеки човек накъде отправя вниманието си. Вниманието е съсредоточена, субективно организирана мисъл. То активира енергията на мисълта и чувството. Когато тези двете – мисъл и чувство, са балансирани, тогава вниманието се насочва в правилна посока.