ЗА МИСЛЕНЕТО И СЪДБОНОСНИТЕ МОМЕНТИ

( импровизиран диалог)

Здравейте, приятели!

Пред всеки от вас, в определен момент от живота му, е заставал поне един път, съдбоносен случай. Той може да бъде среща с човек, различно стечение на обстоятелствата, възможност за нова професия или промяна в начина на живот. Различните възможности са свързани със силни вълнения и са най-разнообразни. Те изискват от човека спокойна мисъл и бързо решение.

Не е възможно да се вземе бързо решение при спокойна мисъл!

Това въпрос ли е?

По-скоро възражение, защото едното трудно се връзва с другото.

Много хора вярват, че не е възможно човек бързо да вземе правилно решение в съдбоносен момент. А всъщност не е така.

Всеки човек е способен да взема бързо правилното решение, но и тук, както при всичко останало, се изисква определено условие. Това е създадената способност за аналитична оценка на преживяното през деня.

Как се създава такава способност?

С последователност за изпълнение на решението, и увереност, че искаш и можеш да разсъждаваш.

За да успява в живота си, човек трябва да работи непрекъснато със своя ум. Това означава да се стреми да разсъждава.

Значи, да мисли!

Не! Едно е да мислиш, а съвсем друго да разсъждаваш. Мисълта идва или възниква. Това е първото нещо, което трябва да се знае.

Мисълта идва, когато умът усвоява каквато и да било информация, а възниква когато се стреми да разсъждава. Това означава, че той (умът) обработва информацията. Затова разсъждението е по-сложно организирана мисъл.

Какво му е сложното?

Сложно е, защото при разсъждението се използва аналитично и логическо мислене. Няма голяма разлика между двете. Те дори взаимно се допълват. Логиката стои в основата на мисленето и помага на ума да анализира фактите.

Така ли се стига до поуката или умозаключението? Кое от двете е правилно да се казва?

Умозаключението и поуката не са едно и също нещо. Умозаключение може да направи този ум, който си е извадил поука от преживяното. Поуката е постигната яснота за допусната грешка, а умозаключението е точно и конкретно направен извод с осъзнатото разбиране за вредата от повторената грешка. За да стигне човек до поуката трябва да познава причината за възникналия проблем, а за да направи умът му заключение трябва да е предвидил и следствието от допуснатия пропуск, като е успял да анализира причината.

Е, как ще стане това с бързо мислене в съдбоносен момент?

Как!? С тренинг. Умението да се разсъждава се постига с желание и труд, както всяко друго нещо. Когато човек има желание да се научи да мисли и да разсъждава трябва да се грижи за своето здраве и упорито да се стреми да анализира преживяното през деня, колкото и незначително да е то.

За анализирането разбирам, но за здравето не ми е ясно!

На много хора не им е ясно!

Мисленето е психичен процес. То изисква човек да има колкото здрав Дух, толкова и здраво тяло. Физически и Духовно здрав е този човек, който знае всичко необходимо за връзката на човека с Природата и се възползва от това знание. Тук е добре да напомня, че емоционално-умственото равновесие поддържа жизнеспособността на организма и му помага да се възстанови по-леко когато е увреден. Но това се получава при правилно организиран мисловен процес.

Когато човек живее по-близо до Природата и има желанието да се научи да мисли и разсъждава, непременно ще постигне успех. Трябва обаче, задължително да се научи на две неща: да бъде наблюдателен и да търси и открива причинно-следствената връзка дори и при най-обикновените факти в Живота и Природата. Видял си една буболечка на пътеката, наблюдавай я минута – две, и се постарай да си обясниш защо е там, къде отива, какво е общото между нея и човека . . . Това, обаче, изисква когато си сред природата да не бързаш за никъде, да си спокоен и наблюдателен. Така човек работи колкото за здравето на своя организъм, толкова и за здравето на своя Дух. Защото Духът, Душата и Тялото са едно цяло. Във физическия свят те взаимно си помагат, за да може умът да създаде необходимите условия за израстване и укрепване на съзнанието. Връзката с Природата и добре отработеният навик в края на деня, човек да разгледа поведението си и да го оцени, създават способността за бързо и правилно мислене.

Лесно е да се каже! А как, по какъв начин?

Как? Като използва своята наблюдателност, човек да мисли! А като мисли да се учи да съпоставя фактите със своята представа за нещата от живота. Човешката представа винаги се различава от действителността. Затова е необходимо хората да се учат да работят правилно с информацията от заобикалящата ги действителност. Средата, в която живее човек оказва влияние върху неговия живот. Но човекът също влияе върху средата. Основно с умението си да разсъждава. Поради тази взаимозависимост е необходимо да се познават основните Закони на Сътворението. От тях произлизат Правилата. ТЕ трябва да се познават, за да може да се осъществи и най-обикновеното желание от ежедневието! Дори и детските игри са създадени върху основата на Правила. Всяко Правило е обусловено от причинно-следствена връзка. Ежедневната работа с Правилата създава умението на човешкия ум да работи спокойно и да взема бързи решения в съдбоносни моменти.