Есен

Едно пораснало момиче
в косите си прикътало е есента,
а от ъгъла на времето наднича
на мечтите избледнялата звезда.

Тревога и копнеж са вплели
на чувствата ефирните лъчи
и лумват страсти, невидели
на живота щастливите сълзи.

Нежно тръпне съкровената надежда –
душата търси нова светлина;
по пътя някак странно се подреждат
любов, гордост и вина.