ТРИПТИХ

1

Самота

Толкова дълго бягам от теб, Самота!

Толкова, че струва ми се вече сънувам.

Хвърлям се в горската глъч настървено,

без дъх оставам слова да редя,

а пак съм сред многото хора сама.

Спирам за миг в изнемога –

искам да чуя гласа на приятел,

искам да видя очи на добряк

и със щурците песен да пея

както в онези детски години.

Тогава ръцете ми бяха крила

и ти не стоеше до мен, Самота.

Имах небето, горите

и целия свят с птичия хор,

и дъга  пъстроцветна имах,

и една голяма, само моя звезда.

Не ме преследвай, не върви след мен, Самота!

Разбери: няма да влезеш в сърцето ми,

макар и да търсиш пролука.

Събирам сили и вече те подминавам.

Както в онези детски години

ръцете ми стават отново крила.

Забравям времето, оставило в душата руини,

и зная, че мога пак да летя. 

 

2

Копнеж

Цял живот те търся, Нежност!

В човешките очи се взирах,

надявах се с ръка да те докосна,

пътища изминах да те срещна.

Не те видях! Не те докоснах!

Да те стигна не можах.

А зная, че те има!

В камбанката на бялото кокиче,

в клонка плодно разцъфтяла,

в песента на птиците те има..

Но защо те няма, Нежност,

в думите на хората край мене?

В очите им защо те няма?

В душите им защо помръкна?

Е при мене, Нежност,

със слънчевия лъч на ранно утро,

с полъха на здрач вечерен!

Ела! От копнеж по тебе,

като снежинка малка

сърцето ми ще се стопи.

3

Добър ден, тъга

Добър ден, тъга! –

мелодия свидна и мила

Нося те като въглен искрящ,

пазя те, не съм те убила.

Добър ден, Тъга!

Присядам и днес уморено.

Унило свела глава

аз те приемам смирено.

Няма вече разяждаща болка,

утихна силата на огъня – зов,

но се питам още колко

ще приспивам тази любов.