Решение

Беше привечер, когато идва здрача.
Стоях пред вратата на залеза.
Знаех, че имам съдбовна задача –
чаках мига-озарение.

Трябваше страха да преборя,
да укротя на мислите лудия бяг,
светлина да оставя, добро като сторя
и едва тогава да мина на другия бряг.

Разбирах, че тъмното е тук и сега –
зад вратата на залеза оставаше слънцето,
бях съхранила по пътя до тази врата
от голямата моя любов само зрънце.

Събуди се тогава като плахо прозрение
решението на житейската ми съдбовна задача:
когато победи любовта-озарение
ще съм стопила завинаги здрача.