Абсурдна пиеса

Стоя сама – герой от абсурдна пиеса

с приковани все на тази плоскост нозе

и напират желания, но те са

пеперуди жалки с отмалели криле.

На съмнението в мрака затворена,

заседнал кораб оставам на сушата;

прахосник, убиец на време престорена

кого и за какво ли да слушам.

Жадува душата ми светлия лъч,

който носи живот на мечтите.

Потулва умът на мислите смутния глъч,

потърсил искрата-надежда в очите.