В духовния свят Светлината се проявява чрез Мисълта. Всяка добродетелна мисъл има различна Светлина, която също има свои нюанси в зависимост от съдържанието и характера на Идеята, която носи. И представете си, колко красив е Животът на едно добродетелно общество! Неговата Аура е изпълнена с безбройните Светлини на малките добрини, сторени от добродетелния човешки ум. Те допълват пъстроцветната, Дъга на Божествената Идея за Добродетелност и Добротворство, вложена в основата на Сътворението. Колко красота може да сътвори един човешки ум, посветен на тази Идея!!!

МАРКЕТИНГ

Горан хвърли фаса на земята и тръгна към кабината. И тъкмо да се качи видя, че срещу него бързаше, колкото беше по силите му, възрастен човек. Той носеше  нещо в торба, която видимо му пречеше. Старецът се провикна: -Чакай, бе момче, чакай малко! Горан смръщи вежди и се спря. – Нали ти си дето купуваш…

Прочети още »

АДАЖИО

Доктор Петрунов сгъна вестника и огледа хората в купето. Двама мъже срещу него оживено разговаряха. Единият му се стори твърде интересен. Имаше дебели дръпнати нагоре вежди, които в средата бяха побелели. Погледът му като че едва прикриваше мека, добродушна усмивка. Петрунов се заслуша в разговора им и разбра, че са от град „Н”. Обхвана го…

Прочети още »

САМОТЕН ВИК

Боян огледа за пореден път стаята. Беше продал DVD-плеъра, радиокасетофона и мобилния си телефон. Едностайното му жилище не разполагаше със скъпа мебелировка, бедничък беше и кухненския бокс. Оставаше единствено телевизора. „Ако продам и него – мислеше си Боян – малкия съвсем ще се разсърди. Пък и ще го принудя заради любимите му предавания да ходи…

Прочети още »

ДОКОСВАНЕ

Когато стигна входа на храма Цвета се обърна още веднъж. Надеждата й, че Стефан ще дойде започна да я напуска – беше го поканила специално за днешния празник. Макар, че Светослав навършваше петата си годинка, тя реши да му направи кръщение. Гостите вече бяха влезли в храма и свещеникът я подкани да побърза – имало…

Прочети още »

ДЖАМБО

Професор Илиян Ватев удари гневно с юмрук по бюрото. “За кой ли път – помисли си нервно той – тръгвам след тази налудничава мисъл.” После разсеяно започна да разглежда листа  върху, който се опитваше графично да проследи механизмите на атеросклерозата. Той искаше да докаже връзката на това заболяване с простагландините – вече година изследваше участието…

Прочети още »

КУЧЕШКА РАДОСТ

Изморително и досадно вървеше поредната командировка. Генчев беше принуден да се съобразява с отънелия си семеен бюджед и остана в стаичката на малкия градски хотел под предлог, че ще спи. Той се сви на топка в леглото и се постара да разсее  натрапливите мисли за вкусни ястия. Беше гладен. Мина повече от половин час в…

Прочети още »

КЛОШАРИ

Еньо беше доволен. Този ден той събра много хартия. Старата детска количка, с която обикаляше района, беше препълнена. Ръцете му бяха премръзнали от януарския студ, но той се успокояваше, че наближава дома си. Не че там щеше да влезе в топла стая, но поне можеше чай да си направи на спиртника. „Пък и пламъче е…

Прочети още »

СПАСЕНИЕ

Ноемврийската мъгла изпълваше улиците на града. Нищо не приличаше на себе си. И хората и сградите като че ли бяха излезли от някаква мрачна приказка. И Елена не беше същата. Плахата и свита жена сега беше изпълнена с решителност. Крачките й ставаха  все по-бързи и по-бързи.  Малката й дъщеричка едва смогваше да върви редом с…

Прочети още »

СИЯ

Жената до Сия без нужда оправи големия, черен шал, който покриваше посивелите й коси. После с досада запристъпва от крак на крак. Впрочем, досадата беше обхванала всички чакащи пред лекарския кабинет. Прегледите вървяха мудно, пък и точно сега беше започнала петнадесетминутна предиобедна почивка. Сия вече беше решила да отиде да близкия вестникарски павилион, когато вниманието…

Прочети още »

ПРАЗНО ГНЕЗДО

От малък си го имам тоя навик – да се кача на някое дърво и да постоя там. Да гледам, да гледам… Погледът ми отива далече, на високо, вятърът ме духа, птичка някоя се стрелне край мене. Хубаво знаеш. На душата ми става леко, приятно. Иска ми се и на мен да полетя. И до…

Прочети още »

ЛЮБОВ

Слънцето щедро беше разпиляло лъчите си и жареше гърбовете на работниците. Тотю се изправи и с присвити очи заоглежда района. По продължение на двете писти бяха натрупани циментови панели и греди. На няколко метра от него бяха изправени две огромни вирандели, които му пречеха да вижда в далечината. Из прашния въздух се носеха смесения шум…

Прочети още »

ПОСОКАТА

Бухалът, който беше ръководител на новосформирана политическа партия в района, и активисти на партията, дадоха пресконференция в горския клуб. Разговорът вървеше много спокойно до момента, в който журналист от вестник „Дъб” зададе въпроса: – Какво бъдеще предвижда за народа партията след предстоящите избори? Бухалът отговори, че бъдещето трябва да бъде светло, но Враната го апострофира…

Прочети още »

ИСТИНСКОТО НЕЩО

Наскоро научих, че до сега не сме пили истинско кафе. Една реклама твърдеше, че истинското кафе било „Рандеву” и го внесли от Бразилия. Откакто чух тая работа, каквото кафе ми предложат, все ми е блудкаво. Разказвам това на моята приятелка, пък тя ме успокоява: ”По-важното е, че сега знаем кое е истинското.” Аз, обаче, съм…

Прочети още »

БЛАГОРОДНА ПОСТЪПКА

В горския вестник беше публикувано благодарствено писмо до Светулката. В него се разказваше как преди няколко дни, в късна нощ, по време на буря, помогнала на стария Охлюв да се прибере в къщи. „Тя не се изплаши от трудностите – пишеше авторът – и можа да подкрепи изпадналия в беда горски жител. От сърце и…

Прочети още »

ТЕЧЕНИЕ

Това стана съвсем неочаквано. Бях седнала на фотьойла и съсредоточено четях публикация за проблемите в психичното здраве на българина, когато изведнъж усетих, че ми духа. Да! Отнякъде духаше. Изпитателно огледах стаята. Предположих, че е от прозореца. Там се оказа, че всичко е наред, но за всеки случай реших да спусна щорите. Те все пак уплътняват…

Прочети още »