В духовния свят Светлината се проявява чрез Мисълта. Всяка добродетелна мисъл има различна Светлина, която също има свои нюанси в зависимост от съдържанието и характера на Идеята, която носи. И представете си, колко красив е Животът на едно добродетелно общество! Неговата Аура е изпълнена с безбройните Светлини на малките добрини, сторени от добродетелния човешки ум. Те допълват пъстроцветната, Дъга на Божествената Идея за Добродетелност и Добротворство, вложена в основата на Сътворението. Колко красота може да сътвори един човешки ум, посветен на тази Идея!!!

Все заради теб

Да ти простя, за да те имам през годините. Да трансформирам болката в любов. Обидата да скрия някъде в сърцето си и да я превърна в нежен зов. А любовта със времето да ме обсебва, като пролетно дихание да ме обгръща; ледено-разтърсващо да ме гори; въглени под стъпките ми да разстила и да е жива…

Прочети още »

Нощ

Тъмният облак погълна луната. Небето помръкна от мъка. Земната твърд стана черна. Притихна гората спотаена във мрак. Тревожно  въздъхна нощта в миг загубила своята хубост и нейната уханна въздишка погали с тиха милувка цветята заспали.

Прочети още »

Мига на вълшебството

Сребърни перли на светла роса искрици край мене пилеят, трепкат от хубост свежи цветя, любовни песни птиците пеят. Ласката нежна на кротък  ветрец търси лицето ми в ранното утро. Отпускам косите и вдигам ръце – чакам мига на вълшебството.

Прочети още »

Взаимност

Вълшебен свят, жестока красота се разстилат пред очите ми. Замръзнала е цялата земя, а душата ми с възторг се пълни от нейната сребриста белота. Смразяващият зимен вятър с нежност днес люлее клони тежък сън заспали. И галантно той танцува и любовно пак ги гали! Виж! В далечината на полето тънка ледена завивка от вихрушка житен…

Прочети още »

Шега

Лъч един докосна тъжна теменуга и с целувка нескопосна из полето се изгуби. Тя след него се обърна за ласка закопняла, но разбра, че зърна шегобиец недодялан. * * * Утихна огънят в камината. Жаравата остана да ни грее, а в нейната искряща цялост пламъци немирни все светлеят. Напира в тях животът, миг преди разливал…

Прочети още »

Тревога

Какво е България? Бедна страна. Късмета си търсим в чужбина. Парите достигат за хляба едва, доларът шета и тази година. За срам, като след война събираме вехтите дрехи. Не дирим свойта вина, нито  мъдрите думи от стари завети. Нищо ново до тука, нали? Знаем на всичко цената. Остава да пресметнем дали ще понесат греха ни…

Прочети още »

Сън

Сърцето на Данко сънувах. Беше само в дълбоката, тъмна гора. Догаряше тихо и простена едва. Протегнах към него отмаляла ръка. Поисках за миг да докосна отломките жалки на велика Любов, която тълпата безумно просна като съдран, вече ненужен покров. А душата ми по детски заплака за съдбата жестока на доброто сърце -. търсеше хората, викаше…

Прочети още »

Тревога за словото

От Бога словото ни е дарено човешката си същност да разкрием, а изглежда, че по дяволски е отредено неразумно днес да го убием. Магията на звуците, думи подредили, остава някъде в страни от чувствата и разума ни сътворили любовен шепот и кавги. Плашат ме с крясъка си черен думите, дори от стиховете взети. Изхвърлен е…

Прочети още »

Въпрос

Ако никога не си погалил с добра ръка покълналия стрък, ако никога не си оставил тъга за себе си у някой друг, ако с възторг не си поглеждал след литналата птица или с нежност не си свеждал очи над детската главица, ЗАЩО на този свят си бил?

Прочети още »

Дъга

Имало е днес дъга – хората говореха за нея, с колко хубост и красота този миг е греел. Разказа ми една жена как от светлината засияла, хубавата пролетна дъга във очите им изгряла. Те се гледали щастливи – родени като че ли от дъжда, а край тях лъчи игриви танцували в дъждовната вода.

Прочети още »

Равносметка

Така е писано изглежда – годините когато превалят във времето да се оглеждаме, да търсим себе си в изминалия път. Кой сме ние и какво сме дирили в този свят несъвършен едва ли истински разбираме до последния си земен ден. * * * ИДВА ДЕН – ЕДИН ОТ ВСИЧКИТЕ, В КОЙТО С ИСТИНСКО ПРОЗРЕНИЕ СТАВАМЕ…

Прочети още »

Нежно утро

Тази нощ е плакало небето – сълзите му са чистата роса. Дали е плакало за гдето самотно било е без луна? А утрото дойде със нежност пълно – погали ниви и поля, простора със любов обгърна, усмихна се на хора и цветя.

Прочети още »