В духовния свят Светлината се проявява чрез Мисълта. Всяка добродетелна мисъл има различна Светлина, която също има свои нюанси в зависимост от съдържанието и характера на Идеята, която носи. И представете си, колко красив е Животът на едно добродетелно общество! Неговата Аура е изпълнена с безбройните Светлини на малките добрини, сторени от добродетелния човешки ум. Те допълват пъстроцветната, Дъга на Божествената Идея за Добродетелност и Добротворство, вложена в основата на Сътворението. Колко красота може да сътвори един човешки ум, посветен на тази Идея!!!

Зовът на сърцето

В тропота на дните, когато възрастта напредва, не сме ли ний самите, които в старост се погребваме? Прегърбваме снага и духом слаби, дори от живота се отричаме, приемаме се като дядовци и баби и мислим, че не можем да обичаме. В една душа е пусто, когато й отнемеш любовта, когато тежко, мрачно чувство те затвори…

Прочети още »

Желание

През нивата на времето вървя, внимавам класовете да не роня, трудно ми е и като насън горя във новата си неиграна роля. Жътварка  съм – душата ме зове. Тежка жътва съм стъкмила – искам всички мои мигове, като ръкойки да съм подредила. И като скъперник стар всяко зърно да оглеждам, да коленича като пред олтар…

Прочети още »

Сърцето-мъченик

Изправена стоя насред полето. Във кръг – годините насядали край мен. И как ме гледат, Боже, как ме гледат! – трепетно пресеква дъхът ми вледенен. В погледите има толкова въпроси! Има упрек, има зов и вик. И сякаш питат: „Ти какво си – безплътен образ или мъченик? А аз не мога да им отговоря. Мечтите…

Прочети още »

Душата е самотен конник

Като небесна стихия ме понесе гневът. В миг се почувствах разнищена. Разпиляната моя душа извика от болка пречистена. Застина в пространството нейният вик, скован от тежкия грохот на времето. Душата приела благородния лик, самотен конник остана на стремето. Със замаха на тежък камшик изплющяха думи на близък приятел, отрязаха както реже остър език пътя, съграден…

Прочети още »

Всеки край е начало

Всеки край е начало и надежда по новия път, бие в полуда сърцето събрало съкровени чувства в най-интимния кът. Бликат копнежи и страсти изгарят на делника светлия миг, неусетно разбираш, че пак ти задушаваш в гърдите изконния вик. Викът на душата не веднъж онемяла от скоростта на времето с крила на орел, викът на душата…

Прочети още »

Абсурдна пиеса

Стоя сама – герой от абсурдна пиеса с приковани все на тази плоскост нозе и напират желания, но те са пеперуди жалки с отмалели криле. На съмнението в мрака затворена, заседнал кораб оставам на сушата; прахосник, убиец на време престорена кого и за какво ли да слушам. Жадува душата ми светлия лъч, който носи живот…

Прочети още »

Песен

Може би си чула този тъжен кавал – като плач, ако не си  пък послушай – свири вечер по здрач. Старец самотен излиза с торбичка и свирка в ръце, душата си в песен излива и си спомня свойто селце. Утихнала лятната вечер поглъща във светла омая, гласа на онзи дух вечен, дошъл при нас от…

Прочети още »

Илюзия

Поредната илюзия умря. Защо ли беше се родила!? Никой, никой не видя сълзите на мечтата ми унила. Поредната илюзия умря. Смутена побързах да я погреба. Единствено сърцето ми съзря, как с поглед от погледа ти аз греба, как с мисъл обгръщам те тревожно и искам да изхвърля завистта. Разбирам, че е невъзможно – търся сила…

Прочети още »

Решение

Беше привечер, когато идва здрача. Стоях пред вратата на залеза. Знаех, че имам съдбовна задача – чаках мига-озарение. Трябваше страха да преборя, да укротя на мислите лудия бяг, светлина да оставя, добро като сторя и едва тогава да мина на другия бряг. Разбирах, че тъмното е тук и сега – зад вратата на залеза оставаше…

Прочети още »

ТРИПТИХ

1 Самота Толкова дълго бягам от теб, Самота! Толкова, че струва ми се вече сънувам. Хвърлям се в горската глъч настървено, без дъх оставам слова да редя, а пак съм сред многото хора сама. Спирам за миг в изнемога – искам да чуя гласа на приятел, искам да видя очи на добряк и със щурците…

Прочети още »

Пробуждане

Детето у мен се пробуди. Беше съвсем неочаквано. Затича след две пеперуди напук на всичко натрапено: скрупули за възраст и приличие, болка от хорска завист родена, тежки мисли за безпаричие. Детето у мен се пробуди само за няколко минути, а аз жената смутена побързах да го затворя дълбоко вътре в сърцето и дори го смъмрих…

Прочети още »

Възкресение

Слънцето роди и този ден. Подари му щедро светлина. Освободи мечтите ми от плен и ме върна на света. Аз се люшнах сред лъчите и прибрах опърлените си криле, после здраво стъпих и в косите вплетох бели цветове.    На Ваня и Живка

Прочети още »

Трета възраст

И тъй животът продължава! Пред мен е новият ми Път. Виждам как надеждата изгрява, че тук не се затваря моят кръг. Ще търся радост в есента, ще искам да й се наситя, ще пълня шепи с багрите й с песента, от съкровените й тайни ще опитам. И някога – в онзи ден далечен, когато трябва…

Прочети още »

Есен

Едно пораснало момиче в косите си прикътало е есента, а от ъгъла на времето наднича на мечтите избледнялата звезда. Тревога и копнеж са вплели на чувствата ефирните лъчи и лумват страсти, невидели на живота щастливите сълзи. Нежно тръпне съкровената надежда – душата търси нова светлина; по пътя някак странно се подреждат любов, гордост и вина.

Прочети още »

Тихо смирение

Мислите ми са и огън, и бурна река. Разтърсва ме силата на гневния вик! Понесла товара на тежки слова, как нужен ми е съкровения миг! Да ме погълне той в тихо смирение и тревожната моя душа да гори в този миг – просветление, за да  бъде за теб светлина.

Прочети още »