В духовния свят Светлината се проявява чрез Мисълта. Всяка добродетелна мисъл има различна Светлина, която също има свои нюанси в зависимост от съдържанието и характера на Идеята, която носи. И представете си, колко красив е Животът на едно добродетелно общество! Неговата Аура е изпълнена с безбройните Светлини на малките добрини, сторени от добродетелния човешки ум. Те допълват пъстроцветната, Дъга на Божествената Идея за Добродетелност и Добротворство, вложена в основата на Сътворението. Колко красота може да сътвори един човешки ум, посветен на тази Идея!!!

Дъга

Имало е днес дъга – хората са я видели, а пък аз забързана в деня не съм разбрала. Разказа ми една жена как от светлината засияла, хубавата пролетна дъга във очите им изгряла. Те се гледали щастливи – родени като че ли от дъжда, а край тях лъчи игриви танцували в дъждовната вода.

Прочети още »

Мечта

Трепетна премина по лунната пътека запленена от нейното сияние. Разтвори се душата й ефирно-лека , докоснала лелеяно желание. Разпиля се светла нежност – целунаха се звездните лъчи, а небето в своята безбрежност занемяло от любов мълчи.

Прочети още »

Моята мечта

Като дъх на новородено, като радостна детска сълза – толкова чиста и облагородена живее в мене мечта! Ще кажеш: остаря този цветен балон, макар, че прилича на нов! Кога според твоя еталон човекът ще бъде само любов!? Но моята мечта вече ходи, видях я да спира при други души. Не! Като призрак не броди –…

Прочети още »

Себе си бъди

Не спирай чувството, не спирай, остави душата да говори, когато от сърцето чувството извира душата със ума не спори. Когато светло чувството извира, Божествен извор блика в нас, душата той пречиства и не спира да бъде сила, зов и власт. Силата му е живота, зовът е зов на Любовта, властта е власт на свободата що…

Прочети още »

Желание

Като пламъчето на свещта да те нося в сърцето, чрез тебе да гледам света, да имам чистото чувство, което с радост изпълва всяка душа; да събуждам нежност и сила – да бъда аз самата твоя светлина и закрила; като изкусен ваятел с думи любов да съграждам… Наречи ме тогава приятел и чувството нека поражда приятелство…

Прочети още »

Преди да тръгна

Животът ми до тук беше път, по който задъхано тичах, и се питам какво видях, какво преживях и колко обичах. Можах ли на погледа с поглед благ да отвърна? Можах ли душа с душата си да прегърна? Можах ли на чувство и мисъл живот да предам – аз самата да бъда живот, сила творяща, а…

Прочети още »

Посвещение

Имах те! Ти си целият ми свят! Омайваше ме с нежността на полъх от утринен зефир! Красива беше като цвят от ябълкови клони… Изпълнена с поезия, с музиката на Шопен и хубостта ефирна на лунните лъчи. Какво не беше ти за мен! Ту срамежлива теменуга, ту дръзко, весело момиче, ту плаха, изведнъж пък някак друга,…

Прочети още »

Човекът

Под сивото небе на мрачни мисли човешката душа безпаметна стоеше. От мъка подивяла, страдаше във изнемога – апокалиптичен миг съзряла питаше с тревога: “Кой потули светлината в човешките очи? Защо ли във гората песен птича не звучи? Защо реките бистри остават без вода? Защо не виждам вече пеперуди и цветя?” Под сивото небе на злобни…

Прочети още »

ВЯРА

Сред вихъра на буря полудяла от яростта на вчерашни беди, аз пазя пламъче на свещ недогоряла и се взирам пътя ми да освети. Думите от злост пияни пред мен танцуват рокенрол, а чувствата ми поругани с тях си правят карамбол. Нечия недоверчивост търси душата ми да окраде, да я замърси злобливо, цинично да я продаде….

Прочети още »

Песимистично

В кръга на сляпа вечност душите ни се борят за живот, сами орисали се в безконечност да търсим златния кивот. Тълпи илюзии лудеят, обсебват спомени и бъдещи дела, сърцата и умът ни те владеят – забравяме какво душата е била. Тя – божествена искрица – тлее, гасне в опразнените ни гърди, в бездуховен студ немее…

Прочети още »

Безвремие

Мисълта ми е мълния в този час на  съкровена изповед. Проблясва с трезвостта си и ме хвърля в кошмара на бездиханното ми настояще. Притихнал останал без импулс мигът в пропаст се превръща – яма от въплотило се безвремие. Тук и сега – в капана на коварното нищо сама ли дойдох?

Прочети още »

Иманентно

Мрачен, тежък небосклон, изпълнен със сивотата на делника и горящата сила на страстите, с отекващия мъчителен стон на осакатената истина и приглушения вик на онези – ЗОВЯЩИТЕ. Мрачен небосклон от нас сътворен, убил проблясъка на мъдростта, погълнал зората на светла надежда и останал отново студен. Мрачен небосклон, тъмното на твоите небеса е цвета на нашите…

Прочети още »

Надежда

Загубихме посоката на своите стремежи. Кръжим във времето забулено от мрачните ни чувства, понесли тревогата на обречени невежи. Учестеното ни дишане все по-трудно задържа пламъчето на живота в тъмнотата на бездуховното пространство. А Бог едва гнева си сдържа като ни гледа безпаметни, от алчност полудели. Внимавай! Настига те като камшик мисъл яростна и дива –…

Прочети още »

Светоусещане

Погледът ми запали нощта. Мракът стана огън и зазвъня край мен светлина. Разлюляха се сенки навъсени не разбрали светлия звън – ярки пламъци с пурпур поръсени събудиха снобите от тежкия сън на техния свят виртуален. Жалък опит да се усмихна изписа тъжна гримаса. В лицето ми с очите на хищник надничаше светът им нахален. Вибрации…

Прочети още »

Оптимистично за България

Ден и нощ, нощ и ден в отмерена цикличност раждат нови светове, а старите със своята себичност носят в пазви недозрели плодове. Новите създават светлите селения на мисли пълни с доброта, старите с товар от прегрешения търсят път към свобода. Прорязват хоризонта мислите-лъчи – горят, понесли силата на древен род, изпълва се небето със стремежи…

Прочети още »